Мечтан любовник

Афродита поклати глава, сякаш все още не можеше да повярва на стореното от Джулиън.

— Направих всичко, каквото можах за това момче, а не получих никаква благодарност. Никакво уважение. Накрая престанах да се опитвам. И понеже той отхвърли обичта ми, се погрижих никой никога да не го обича.

Грейс усети как сърцето й спира при тези себични думи.

— Какво си направила?

Афродита вирна надменно брадичка, като кралица, горда от своето коравосърдечие.

— Проклех го така, както той мен. Погрижих се никоя смъртна жена да не е в състояние да го погледне, без да пожелае тялото му, и никой смъртен мъж да не може да е близо до него, без в сърцето му да се надигне сляпа завист.

Грейс не вярваше на ушите си. Как можеше една майка да е толкова жестока? В мига, в който си го помисли, я осени друга, още по-ужасяваща мисъл.

— Ти си причината Пенелопа да умре, нали?

— Не, това Джулиън си го докара сам. Вярно, когато Ерос ми каза какво е сторил за брат си, аз се разгневих, задето Джулиън бе потърсил него, а не мен. Понеже не можех да разваля причиненото от стрелата на Ерос, реших поне да отслабя ефекта й. Онова, което Джулиън имаше с Пенелопа, бе лишено от съдържание и той го знаеше.

Афродита отиде до прозореца и се загледа навън.

— Ако бе дошъл при мен, начаса щях да я освободя. Ала той не го направи. Гледах как нощ след нощ търси тялото й и виждах, че сърцето му не може да намери покой, усещах болката му от това, че тя не го обича истински. И въпреки това той ме отхвърляше и проклинаше името ми. Точно сълзите, пролени от мен заради измяната му, настроиха Приап срещу него. Приап винаги е бил най-верният от синовете ми. Трябваше да се намеся още щом видях, че е решил да отмъсти на Джулиън, ала не го сторих. Надявах се, че гневът на Приап ще накара Джулиън да ме потърси. Да ме помоли за помощ.

Тя стисна зъби.

— Ала той не го направи.

Грейс й съчувстваше, но то не променяше онова, което бе причинила на сина си.

— Как се стигна до проклятието на Джулиън?

Афродита преглътна мъчително.

— Всичко започна в нощта, когато Атина каза на Приап, че той няма воин, който да може да се мери с Джулиън по сила и храброст. Предизвика го да противопостави най-добрия си пълководец срещу нейния. Два дни по-късно видях как Джулиън потегля на бой и разбрах, че няма да изгуби. Когато той отблъсна римляните, Приап се разгневи и щом Ерос се изтърва за стореното от него, Приап начаса отиде при Язон и Пенелопа. Нямах никаква представа какво ще последва от всичко това.

Афродита обви треперещите си ръце около тялото си.

— Никога не съм искала децата да умрат. Не можеш да си представиш как страдам за това всеки ден.

— Нямаше ли как да го предотвратиш?

Афродита поклати тъжно глава.

— Дори аз не мога да отменя волята на мойрите. Когато след смъртта на децата си Джулиън тръгна към моето светилище, аз затаих дъх, решила, че най-сетне ще се обърне към мен. И тогава той видя онази уличница, облечена в одеждите на Приап. Тя се хвърли на врата му, умолявайки го да отнеме девствеността й преди церемонията, на която Приап щеше да я направи своя. Дори тогава Джулиън опита да се отърве от нея, ала тя не го пускаше. Ако мислеше трезво, знам, че щеше да я отблъсне.