Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Пол.
Сърцето й заби учестено. Физически бе доста променен — лицето му бе някак подпухнало, около очите му се бяха появили бръчки и на всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Ала подигравателната му усмивка си бе съвсем същата.
— Това е онзи, дето досаждаше на Амбър — обади се един от двамата типове с него.
Убийствено спокойствие се спусна върху Джулиън и Грейс усети как по гръбнака й пробягаха ледени тръпки. Нямаше представа какво да очаква от Джулиън, а ако съдеше по онова, което виждаше, по характер Пол очевидно не се бе променил толкова, колкото на външен вид. Нахакан грубиян, който винаги се движеше с антураж, той държеше да направи демонстрация на силата си, където и да отидеше. Огромното му его и желанието да докаже какъв мъжкар е, нямаше да му позволят да си тръгне, без да се е сбил с Джулиън. Грейс можеше само да се надява, че нейният пълководец ще има достатъчно здрав разум, за да не се остави да го предизвикат.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Джулиън, без да се обръща.
Пол се изсмя и смушка едно от приятелчетата си в гърдите.
— Що за педерастки акцент е пък този? Нали каза, че този хубавец тук свалял момичето ми? Като го гледам, по-скоро трябва да е бил хвърлил око на някой от вас двамата.
Джулиън се обърна и изгледа Пол с поглед, който би накарал всеки здравомислещ човек да се изпари. Само че Пол, разбира се, нямаше и капчица здрав разум. Никога не бе имал.
— Какъв ти е проблемът, хубавецо? Да не те засегнах? — каза Пол подигравателно и като погледна към приятелите си, поклати глава. — Точно както си мислех — най-обикновен пъзлив педал.
Джулиън се изсмя — зъл смях, без помен от веселие.
— Хайде, Джулиън — намеси се Грейс и го улови за ръката, преди положението съвсем да се бе влошило. — Да си вървим.
Пол я изгледа презрително и в този миг най-сетне я позна.
— Я виж ти, Грейс Алекзандър. Колко време мина само! — при тези думи той потупа по гърба ниския, тъмнокос мъж до себе си. — Хей, Том, нали помниш Грейс? Малките й бели гащички ми помогнаха да спечеля нашия облог.
При тези думи Джулиън се вцепени. Грейс усети как старата болка се надига в гърдите й, ала нямаше намерение да го показва. Никога вече нямаше да даде на Пол такава власт над себе си.
— Нищо чудно, че се е опитал да забърше Амбър — продължи Пол. — Сигурно му се е приискала някоя, която не започва да му циври на главата, докато я изчуква.
Джулиън се нахвърли върху него толкова бързо, че Грейс едва успя да проследи движението му с поглед. Пол замахна. Джулиън се наведе и заби в ребрата му такъв юмрук, че Пол отхвръкна два-три метра назад. Ругаейки, той се втурна към Джулиън, който се отдръпна и го препъна. Пол полетя във въздуха и се приземи по гръб. Преди той да успее да помръдне, Джулиън вече бе стъпил върху гърлото му и го гледаше с ледена усмивчица, от която Грейс усети, че се смразява. Пол сграбчи обувката му с две ръце и се опита да я отмести. Макар че цялото му тяло трепереше от усилието, не можа да помръдне крака на Джулиън дори на милиметър.
— Знаеш ли — нехайният тон на Джулиън бе направо ужасяващ, — че дори два килограма са предостатъчни, за да ти смачкат хранопровода?
Очите на Пол едва не изскочиха от орбитите си, а вените по ръцете му се подуха, когато Джулиън засили натиска върху гърлото му.
— Моля те, човече — примоли се той, мъчейки се да отмести обувката на Джулиън. — Не ме наранявай.
Грейс затаи ужасено дъх, когато Джулиън го натисна още по-силно. Том направи крачка напред.
— Само се опитай — предупреди го Джулиън — и ще ти изтръгна сърцето и ще накарам приятеля ти да го изяде.
Убийственото му изражение потресе Грейс. Това не беше нежният мъж, който я любеше нощем. Това бе лицето на пълководеца, който някога бе разбил римската армия. У нея нямаше и капчица съмнение, че Джулиън можеше и щеше да изпълни заплахата си. А ако се съдеше по пребледнялото лице на Том, който побърза да отстъпи назад, той също го знаеше.
— Моля те — отново се обади Пол; по бузите му се стичаха сълзи. — Моля те, не ме наранявай.
Грейс преглътна мъчително. Това бяха съвсем същите думи, които бе проплакала в леглото на Пол. И тогава срещна погледа на Джулиън. Видя яростта в очите му и готовността му да убие Пол заради нея.