Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Джулиън прокара ръце по гърба й, после ги премести отпред. С поглед, който я изгаряше, той я положи във ваната.
— Какво… — думите на Грейс заглъхнаха и тя простена, усетила езика му в ухото си.
Почувства как мускулите на ръката му се напрегнаха, когато той посегна към душа и го насочи към нея, така че струята да облее тялото й с пулсиращата си топлина. Джулиън започна да описва бавни, чувствени кръгове над гърдите й, над стомаха й. Наелектризирана от възбуждащата милувка на водата и от близостта на неговото тяло, Грейс започна да диша накъсано.
Джулиън цял трепереше, разтърсван от неудържима нужда. Искаше да я задоволи така, както не бе искал да задоволи никоя друга жена. Жадуваше да я види как се гърчи от удоволствие под него. Да я чуе как изкрещява, когато достигне върха. Разтваряйки бедрата й още мъничко, той насочи струята на душа между краката й.
Грейс почти се задави от вълната на неописуемо удоволствие, която я обля.
— Джулиън! — простена тя, треперейки от усещането на пръстите му вътре в нея.
Те я изпълваха, възпламеняваха я, а топлата струя на водата правеше движенията му още по-чувствени. Никога, никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Той движеше китката си, въртеше пулсиращата вода около нея, докато накрая Грейс не можеше да издържа повече. Когато свърши миг по-късно, тя изкрещя в екстаз.
С тяло, сковано от усилието да не проникне в нея, Джулиън се усмихна. Това изобщо не бе краят. Сякаш някога можеше да й се насити. С уста, с ръце и със струята на душа, той я доведе до върха още пет пъти.
— Моля те, Джулиън — примоли се тя след последния път. — Имай милост. Не мога повече.
Преценявайки, че достатъчно е измъчвал и двамата, Джулиън се пресегна и спря душа. Грейс не бе в състояние да помръдне. Всяко движение, независимо колко слабо, я разтърсваше. Джулиън надигна глава измежду краката й и се загледа в нея с едва доловима усмивка.
— Ти ме уби задъхано каза тя. — Сега трябва да се отървеш от тялото.
Джулиън се разсмя, а после излезе от ваната, наведе се и я взе на ръце. Наслаждавайки се на допира на голата му кожа, Грейс се остави да я занесе до леглото и да попие влагата от тялото й. Бавно и внимателно, той започна да прави с хавлията неща, за които Грейс силно се съмняваше, че е предназначена. Прокарваше я чувствено по ръцете и гърдите й, и надолу към стомаха, като описваше лениви, секващи дъха кръгове.
— Разтвори крака, Грейс.
Останала без капчица воля, тя се подчини и простена, когато платът докосна нежната, пулсираща плът между бедрата й. После хавлията изчезна, изместена от пръстите му.
— Джулиън, моля те. Не мисля, че мога да го направя отново.
Той обаче не й обърна внимание. Нито пък тялото й — за нейно изумление, тя отново свърши. Джулиън се приведе над нея и прошепна в ухото й:
— Мога да те карам да го правиш цяла нощ.
Грейс го погледна в очите и в този миг осъзна същинските измерения на проклятието му. Ерекцията му бе все така голяма, челото му бе оросено от пот. Как издържаше да я гледа как свършва отново и отново, знаейки, че за него няма да има облекчение? Забравила всичко друго, освен любовта си към него, Грейс се надигна и го целуна. Джулиън се дръпна като опарен и се свлече на пода, гърчейки се, сякаш го биеха. Ужасена от онова, което бе сторила, Грейс скочи от леглото.
— Съжалявам — каза тя и посегна към него. — Забравих.
Джулиън рязко се обърна към нея, потъмнелите му очи вдъхваха ужас. Треперейки конвулсивно, той се мъчеше да надвие надигащата се лудост. В крайна сметка онова, което му даде сили да го стори и да се успокои, беше страхът, изписан върху нейното лице. Той се дръпна назад, сякаш Грейс беше заразна и се изправи на крака, използвайки за опора леглото.
— Влошава се — каза Джулиън накъсано.
Грейс не бе в състояние да говори. Не издържаше да го гледа как страда. И се ненавиждаше, задето го бе тласнала в лапите на тази жестока агония. Без да я поглежда, Джулиън събра дрехите си и излезе от стаята.
Трябваше да минат няколко секунди, преди Грейс отново да е в състояние да помръдне. Когато най-сетне си възвърна способността да стои на крака, тя отиде да се облече. Отвори най-горното чекмедже на скрина и погледът й попадна върху оковите. Колко ли дни им оставаха, преди завинаги да го изгуби?
Следващите няколко дни бяха най-прекрасните в живота на Грейс. След като свикна с правилото на Джулиън, че не бива да се целуват, и със страстното му, интимно докосване, между тях се възцари лека и приятна близост, която удивляваше Грейс и й доставяше огромна радост. Прекарваше дните си в офиса, като често обядваше с Джулиън и Селена, а нощите си — излетната в прекрасната прегръдка на Джулиън. Ала с всеки изминал ден мисълта, че в края на месеца той ще си отиде, ставаше все по-мъчителна.