Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Лицето на Афродита потъмня от гняв.
— Ако не беше Александрия, в онзи ден най-сетне щях да си върна сина. Знам, че щеше да ме потърси. Ала вече бе твърде късно. В мига, в който той проникна в нея, вече бе твърде късно.
— И въпреки това ти отказа да му помогнеш?
— Как можех да избирам между двама от синовете си?
Въпросът й потресе Грейс.
— Нима не си сторила точно това в мига, в който си допуснала Джулиън да бъде затворен в свитъка?
В очите на Афродита проблесна такава злост, че Грейс неволно отстъпи назад.
— Джулиън бе онзи, който ме отхвърли. Трябваше само да поиска помощта ми и аз щях да му я дам.
Грейс не вярваше на ушите си. За богиня, Афродита беше невероятно себична и късогледа.
— Значи цялата тази трагедия се е случила само защото никой от вас не е искал да погледне през очите на другия. Не мога да повярвам, че си направила Джулиън силен, а после си го проклела заради силата, която сама си му дала. Вместо да го чакаш да те потърси, никога ли не ти е хрумнало да го направиш лично?
Афродита я изгледа възмутено.
— Аз съм богинята на любовта, а ти очакваш от мен да пълзя? Имаш ли представа колко е унизително да бъдеш Афродита и собственият ти син да те ненавижда?
— Унизително? За теб? Та ти си била обичана от целия свят! Джулиън не е имал никого.
Афродита гневно пристъпи към нея.
— Стой далеч от него. Предупреждавам те.
— Защо? Защо предупреждаваш мен, а не си си направила труда да предупредиш Пенелопа?
— Защото нея той не я обичаше.
Грейс замръзна.
— Да не искаш да кажеш…
Афродита изчезна.
— О, я стига! — изкрещя Грейс към тавана. — Не можеш да се изпариш ей така по средата на разговора!
— Грейс?
Гласът на Бет я накара да подскочи. Обърна се рязко и я видя да наднича през вратата.
— С кого говориш? — попита Бет.
Грейс махна с ръка, сякаш искаше да посочи нещо, ала после реши, че е най-добре да не й казва истината.
— Със себе си.
Бет я изгледа скептично.
— Винаги ли си крещиш така?
— Понякога.
Бет повдигна тъмните си вежди.
— Звучиш така, сякаш имаш нужда от някоя и друга сесия с мен — подхвърли тя, докато си тръгваше.
Без да обърне внимание на думите й, Грейс трескаво си събра нещата. Искаше само да се прибере при Джулиън.
Разбра, че нещо не е наред в мига, в който отвори входната врата. Джулиън не беше там, за да я посрещне.
— Джулиън? — повика го тя.
— На горния етаж съм.
Грейс остави ключовете и пощата си на масичката и се качи по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж.
— Няма да повярваш кой се отби…
Така и не можа да довърши, когато стигна до спалнята и видя, че Джулиън бе оковал едната си ръка за леглото. Гол до кръста, той лежеше на матрака с обляно в пот чело.
— Какво правиш? — попита тя ужасено.
— Не мога да се съпротивлявам повече, Грейс — отвърна той, дишайки накъсано.
— Не се предавай!
Той поклати глава.
— Искам да оковеш и другата ми ръка. Не мога да го сторя сам.
— Джулиън…
Той я прекъсна, като се изсмя горчиво.
— Каква ирония, а? Теб трябва да умолявам да ме оковеш, докато другите го правеха по собствена воля само няколко часа след като ме призовяха. — Той впи поглед в нея. — Направи го, Грейс. Не бих могъл да живея със себе си, ако те нараня.
Грейс прекоси стаята и отиде при него със свито гърло. Джулиън я помилва по бузата със свободната си ръка и като я привлече към себе си, я целуна толкова страстно, че тя едва не припадна. Това бе настоятелна, стихийна целувка. Целувка, пълна с копнеж. И с обещания. Най-сетне той се отдръпна, гризвайки я по устните.
— Направи го.
Грейс го заключи за таблата на леглото и той най-сетне се отпусна. Едва тогава Грейс си даде сметка колко напрегнат е бил през последната седмица. Той отпусна глава върху възглавниците и си пое дъх, дълбоко и накъсано.
Грейс се пресегна и докосна влажното му чело.
— Мили Боже! — ахна тя. Така гореше, че буквално я опари. — Мога ли да направя нещо?