Мечтан любовник

Грейс обожаваше да танцува, но не искаше да го засрамва. Изобщо не се съмняваше, че той няма представа от съвременни танци, ала въпреки това бе страшно мило от негова страна да го предложи.

— Ще мина и без танци.

Джулиън сякаш не я чу. Той стана и й подаде ръка.

— О, да, танцува ти се и още как.

В мига, в който стигнаха до дансинга, Грейс осъзна, че Джулиън танцува точно толкова добре, колкото и изглежда. Той знаеше абсолютно всяка стъпка — сякаш бе отрасъл с тези танци. Всъщност движенията му бяха съвършени — изящни, ала едновременно с това мъжествени и секси. Грейс никога досега не бе виждала нещо подобно. А ако се съдеше по завистливите, кръвнишки погледи, които й хвърляха — същото важеше и за жените наоколо. Докато групата изсвири песента си докрай, Грейс вече се бе сгорещила и останала без дъх.

— Как…

— Дар от Терпсихора — обясни Джулиън и като обгърна раменете й с ръце, я притисна до себе си.

— От кого?

— Музата на танците.

Грейс се усмихна.

— Напомни ми да й изпратя благодарствено писмо.

Групата тъкмо подхващаше нова песен, когато Джулиън изведнъж се сепна и сбърчи чело.

— Нещо не е наред ли? — попита Грейс и проследи погледа му.

Той поклати глава и прокара ръка пред очите си.

— Май ми се привижда.

— Какво ти се привижда?

Джулиън отново се взря в тълпата, търсейки високия русокос мъж, когото бе зърнал с крайчеца на окото си. Макар да го бе мярнал само за миг, беше готов да се закълне, че е видял Кириан Тракийски. Със своя двуметров ръст Кириан трудно оставаше незабелязан, а и характерната му заплашителна походка нямаше как да бъде сбъркана. Ала Кириан тук, в това време — това беше невъзможно! Явно лудостта му отново се завръщаше и го караше да халюцинира.

— Нищо — отвърна Джулиън и като си заповяда да не мисли за това, се усмихна на Грейс.

Следващата песен беше бавна. Той притегли Грейс към себе си и двамата започнаха да се поклащат лекичко в нежния ритъм. Обвила ръце около врата му, Грейс положи глава на гърдите му и се опи от топлото ухание на сандалово дърво, което лъхаше от тялото му. И сама не знаеше какво в мириса му я кара да се чувства по този начин, ала той я изпълваше с неудържимо, страстно желание. Опрял буза в косата й, Джулиън нежно я милваше по главата, докато тя се вслушваше в ударите на сърцето му. Грейс можеше да остане така завинаги. Ала песента свърши твърде скоро и след още две бързи парчета тя трябваше да седне. Все пак не притежаваше издръжливостта на Джулиън. Докато отиваха към масата, Грейс си даде сметка, че той дори не се бе задъхал. За сметка на това челото му беше оросено от пот. Той отново й задържа стола, след което седна съвсем близо до нея и отпи голяма глътка бира.