![Последните дни на Кондора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/7/poslednite-dni-na-kondora-bg-download.jpg)
Последните дни на Кондора [bg]
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893270
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последните дни на Кондора [bg]». Краткое содержание книги:
— Позвънила си му — отбеляза Кондора.
— На кого? — попита Фей.
— На сенатора, който ми дължи услуга — обясни по-възрастната жена. — Обадих му се вчера. Предупредих го да има готовност, казах му, че ще ми помогне с един разобличител от ЦРУ, с когото съм се запознала в Конгресната библиотека, че сигурно така самият той ще стане герой, но дори да не стане, ще се подсигури.
— И си казала…
— Казах „Кондора“. Изрекох думата. Трябваше да се досетя какво ще направи той. Всъщност е подсигурил само себе си. Най-вероятно се е обадил по мобилния си, предизвикал е поредица от въпроси, създал е връзка към данните за Кондора, поради което снощи вече… вашата X, която контролира цялата система, е знаела, че и той е свързан.
— Само не са знаели как — подметна Кондора.
— Точно преди да излезем от апартамента на Крис тази сутрин отидох до тоалетната, а мобилният беше скрит в панталона ми… Изпратих есемес на сенатора. Предупредих го, че каквото и да става, каквито и изслушвания, мероприятия за набиране на средства или срещи с избиратели да има, да ги прати по дяволите и на всяка цена да се появи в девет и петнайсет на главния вход на сградата „Харт“ и да заведе мен и хората с мен до Комисията по разузнаването. Сигурността се крие в бройката, нали? Особено когато един от тази бройка е американски сенатор. Точно това ми се стори най-умното — да се скрием зад него.
— Телефонът ти! — каза й Кондора. — Проследили са го веднага щом си пуснала есемес на сенатора. Разбрали са с джипиес къде се намираме, за паркинга, за това, че се движим пеша. Един наблюдател с лаптоп, който предава данни, а другият… Откъде е намерил колело…
Мърл скочи на крака, преди Кондора и Фей да успеят да я спрат.
— Боже, те и сега ни следят! — възкликна тя.
— Телефонът? Извади го, дай го…
— Не — отговори тя. — Не — прошепна. Зарея поглед някъде далеч и изрече: — Убиха Крис, понеже се мисля за много умна. Може пък по същия начин да успея да спася вас. — Страните й лъщяха от сълзи.
Кондора пристъпи към нея да я утеши, взе ръцете й в своите, тя обхвана с длани лицето му…
Мърл го ритна с коляно в слабините.
Кондора се свлече на колене на тревистия склон.
Ослепителна болка, дави се, бори се за глътка въздух…
— Де да бях онази, която ти се иска да бъда — чу я той да казва.
Очите му се отвориха и през сълзи съзряха размазания образ на Фей, която се мъчеше да се изправи.
Няма я.
Нея я няма.
— Хайде. — Фей му помогна да се изправи — куцият помага на сакатия. — Не можеш да я хванеш. Станалото - станало. Опитва се да оправи нещата. Знае, че следят телефона, който носи, че ще проследят нея, затова ще бяга, докато… — Фей замълча, за да си поеме дъх. — Заради нея убиха Крис. А сега тя ни осигурява време.
Двамата с Кондора извадиха батериите на мобилните телефони, които беше купила Мърл, разглобиха ги и ги хвърлиха в гората. Късното сутрешно слънце ги сгряваше, докато се спускаха по тревистия склон — ранената, облегната на стария и хромия.
— Иде ми да я гръмна — призна Фей, принудена с всяка следваща крачка да се обляга все по-тежко на него.
— Иде ми да гръмна себе си — каза Кондора, когато по-силна болка замени болката му в слабините.
Двамата държаха пистолетите си в кобурите, докато Кондора помагаше на Фей да се придвижат до пълната с хора подковообразна алея за таксита и микробуси на хотела. Той нагласи розовата качулка така, че да прикрива сплъстената й от кръвта коса, и изобщо не се наложи да я предупреди да върви с наведена глава, защото тя и бездруго едва я държеше изправена — просто механично пристъпваше до него.
„Пълно е с нервни семейства — помисли си Кондора, тътрейки се към плъзгащата се стъклена врата на хотела, прегърнал с лявата си ръка жената и притиснал дясната към черното си кожено яке. — Бащи. Майки.“
Половин дузина костюмари нервничеха сред навалицата от хора, облечени като за самолетен полет… Повече от туристите. Кондора заобиколи една отрупана количка за багаж, проправи си път сред шумни семейства.
„Колежанчета — помисли си, а после: — Не, скоро ще станат колежанчета.“