Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 135
Перейти на страницу:

— Струва ми се, че той е от малкото хора на този свят, които не могат да бъдат купени!

— Предполагам, че е някой радикал — рече майка й. — Без съмнение той ти пълни главата с глупостите за суфражизма. Вероятно ходи със сандали и яде картофите с кората. — Тя си изпусна нервите. — И вероятно вярва в Свободната любов! Ако си…

— Не съм — отсече Шарлът. — Казах ти, че няма нищо такова. — Една сълза се търкулна по носа й. — Аз не съм такава.

— Не ти вярвам и за миг — отвърна баща й с отвращение. — И другите няма да ти повярват. Тази случка е истинска социална катастрофа за всички ни, без значение дали го съзнаваш.

— Най-добре да я изпратим в манастир! — извика истерично майка й и се разплака.

— Сигурен съм, че няма да се наложи — рече графът.

Лидия поклати глава:

— Не, не исках да го кажа. Съжалявам, че така си изпуснах нервите, но толкова се тревожа…

— Тя не може да остане в Лондон след всичко това.

— Разбира се.

Колата спря в двора на къщата им. Лидия избърса сълзите си, за да не видят слугите, че е разстроена. „Те ще ми попречат да се виждам с Феликс, ще ме изпратят някъде, ще ме заключат — мислеше си Шарлът. — Вече съжалявам, че не обещах да му помогна, вместо да се колебая и да казвам, че ще си помисля. Поне щеше да разбере, че съм на негова страна. Е, те няма да победят. Аз няма да живея живота, който са ми отредили. Няма да се омъжа за Фреди и няма да стана лейди Шалфонт, няма да отглеждам дебели самодоволни деца. Те не могат да ме държат заключена вечно. Още щом навърша двайсет и една, ще започна работа за госпожа Панкхърст и ще чета книги за анархизъм, ще основа дом за неомъжени майки и ако някога имам деца, никога, никога няма да ги лъжа.“

Влязоха в къщата.

— Елате в салона — нареди баща й.

Причард ги последва.

— Ще желаете ли сандвичи, милорд?

— Не сега. Остави ни сами за малко, ако обичаш.

Причард излезе.

Графът си наля бренди със сода и отпи.

— Пак си помисли, Шарлът. Ще ни кажеш ли кой е този човек?

Тя искаше да отвърне: „Той е анархист, който се опитва да ти попречи да започнеш война!“ Но само поклати глава.

— Тогава сигурно разбираш, че вече не можем да ти вярваме — продължи баща й почти нежно.

„Да, преди можехте, но вече не“, с горчивина си рече тя.

Графът заговори на Лидия:

— Тя трябва да отиде в провинцията за месец, само така ще я държим далече от неприятностите. После, след кралската регата, ще дойде при нас в Шотландия за лова. — Той въздъхна. — Вероятно до следващия сезон ще стане малко по-разумна.

— Значи ще я изпратим в Уолдън Хол — каза майка й.

„Говорят за мен, все едно не съм тук“ — помисли си Шарлът.

— Сутринта отивам в Норфолк, за да се видя с Алекс — поясни баща й. — Ще я взема с мен.

Шарлът беше смаяна.

Алекс беше в Уолдън Хол.

Как не се сетих!

Вече знам!

— Най-добре да върви да си събира багажа — каза майка й.

Шарлът стана и излезе със сведена глава, за да не видят светлината на триумфа в очите й.

Дванайсета глава

В три без петнайсет Феликс беше във фоайето на Националната галерия. Шарлът вероятно щеше да закъснее като предишния път, но той и без това нямаше какво друго да прави.

Беше нервен, неспокоен, изморен от чакане и от криене. Последните две нощи беше спал на открито, веднъж в Хайд Парк и веднъж под арките на Чаринг Крос. През деня се криеше из задните улички, страничните железопътни линии и запустели участъци, като излизаше само да търси храна. Това му напомняше за бягството през Сибир, а тези спомени не бяха приятни. Дори сега не спираше на едно място, минаваше от фоайето към залите, поглеждаше към картините и се връщаше пак във фоайето да провери дали е дошла. Озърташе се към часовника на стената. Беше три и половина, а нея още я нямаше. Явно пак беше отишла на някой ужасен обяд.

Тя със сигурност можеше да научи къде е Орлов. Беше находчиво момиче. Дори баща й да не й каже направо, щеше да измисли начин да разкрие тайната. Но дали щеше да я разкрие на него, това беше друг въпрос. Тя имаше много силна воля.

Как му се искаше…

Много неща му се искаха. Искаше да не беше я заблуждавал. Искаше да можеше да намери Орлов без нейната помощ. Искаше хората да не се подчиняват на князе, графове, кайзери и царе. Искаше да се беше оженил за Лидия и да отгледа Шарлът. Искаше тя да дойде, а беше вече четири часът.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)