![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Нямам нищо против да купува от онези прекалено модерни рокли и да си показва глезените, и наистина не ми пречи, дето пуши цигари, макар че можеше да е малко по-дискретна — рече Клариса. — Но тя ходи по ужасни места, за да слуша негърски оркестри, които свирят джаз музика, а миналата седмица е гледала и боксов мач!
— Ами наставницата й?
Клариса въздъхна.
— Казах й, че може да излезе без нея, ако е с познати. Сега разбирам, че съм сбъркала. Вероятно Шарлът не остава без надзор.
— На теория — да — отвърна Лидия. — Но тя е плашещо непокорна. Веднъж се измъкна от дома и отиде на среща на суфражетки. — Лидия не беше готова да сподели с Клариса цялата позорна истина: „среща на суфражетки“ не звучеше чак толкова зле като „демонстрация“. — Шарлът се интересува от неподобаващи за дама неща, като политиката например. Не знам откъде чува всичко това.
— О, и аз се чувствам така — рече Клариса. — Белинда е възпитавана с най-добрата музика, в най-доброто общество, със стойностни книги и строги възпитатели… затова е нормално да се чудя откъде, за бога, се е сдобила с този вкус към вулгарността. Но най-лошото е безсилието ми да я накарам да осъзнае, че се тревожа за нейното щастие, а не за моето.
— О, толкова се радвам, че го казваш! — рече Лидия. — Точно така се чувствам и аз. Шарлът като че ли смята, че в опитите ни да я защитим има нещо фалшиво или глупаво. — Въздъхна. — Трябва да ги омъжим бързо, преди да са пострадали.
— Абсолютно! Някой интересува ли се от Шарлът?
— Фреди Шалфонт.
— О, да, чух за това.
— Той изглежда готов да говори с нея дори за политика, но се опасявам, че тя не е особено заинтригувана. Ами Белинда?
— Обратният проблем. Тя харесва всички.
— Господи! — засмя се Лидия и тръгна отново, вече се чувстваше по-добре. В известен смисъл като мащеха Клариса имаше по-трудна задача от нея. „Предполагам, трябва да съм благодарна за много неща“, помисли си тя.
Херцогинята на Мидълсекс беше в следващия салон. Повечето гости стояха прави, но херцогинята, разбира се, седеше и чакаше хората да идат при нея. Лидия се приближи точно когато лейди Гай-Стивънс се отдалечаваше.
— Предполагам, че Шарлът се е възстановила от главоболието — рече херцогинята.
— Така е. Много мило, че питате.
— О, не питам — отвърна херцогинята. — Моят племенник я е видял в Националната галерия в четири часа.
Националната галерия! Какво, за бога, е правила там? Отново се е измъкнала! Но Лидия не възнамеряваше да показва пред херцогинята, че Шарлът се държи неподобаващо, затова импровизира:
— Тя винаги е обичала изкуството.
— Била е с мъж — заяви херцогинята. — Явно Фреди Шалфонт има съперник.
Виж я ти малката!
Лидия едва овладя гнева си.
— Така е — рече тя с насилена усмивка.
— И кой е той?
— Просто неин връстник — отвърна отчаяно Лидия.
— О, не — рече херцогинята със злобна усмивка. — Бил е към четирийсетте и е носел каскет от туид.
— Каскет! — Лидия разбираше, че я унижават, но вече не я интересуваше. Кой може да е бил този мъж? Какво си въобразява Шарлът? Репутацията й…
— Държали са се за ръце — добави херцогинята, усмихна се широко и показа изгнилите си зъби.
Лидия вече не можеше да се преструва, че всичко е наред:
— Господи! Какво прави това дете?
— По мое време придружителките служеха точно за тази цел.
Лидия внезапно се ядоса от насладата, която херцогинята извличаше от тази катастрофа.
— Това е било преди сто години! — сопна се тя и отмина. Каскет! Държали се за ръце! Четирийсетгодишен! Това беше твърде отвратително. Каскетът означаваше, че е от работническата класа, възрастта — че е развратник, а щом са се държали за ръце, беше признак, че нещата вече са отишли далеч, вероятно твърде далеч. „Какво мога да направя — помисли си тя безпомощно, — когато детето излиза от къщата без моето знание? О, Шарлът, Шарлът, не знаеш какво си причиняваш!“
— Как беше на боксовия мач? — попита Шарлът.
— По един ужасен начин е страшно вълнуващо — отвърна Белинда. — Всеки от двамата огромни мъже само по гащета опитва да пребие другия до смърт.
Шарлът не беше сигурна, че в това има нещо вълнуващо.
— Звучи отвратително.
— Аз толкова се развълнувах — понижи глас Белинда, — че едва не оставих Питър да отиде Твърде Далеч.