Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Градът, младежо! Какво за града?
— Господарю… Зин-Азшари е в руини, нападнат от кръвожадни изчадия, създадени сякаш в кошмар… — Историята излезе от пратеника като кръв от рана, която не можеше да се затвори.
Както всички останали елфи, и тези в столицата били втрещени от внезапната и необяснима загуба на почти цялата си магическа сила. Мнозина от тях отишли в двореца, за да търсят утеха. Тълпата наброявала хиляди.
И тогава от портите се изсипал безкраен поток от чудовищни войни, някои рогати, други — с крила, но всичките въоръжени до зъби и нетърпеливи да изколят всичко по пътя си. За броени секунди измрели хиляди, без някой да успее да нанесе на ордата дори една-едничка рана. Страхът свършил останалото и мнозина били прегазени от полуделите бегълци.
— Тичахме, господарю, всички тичахме. Мога да говоря само за онези, които избягаха в моята посока, но дори най-калените войни не можеха да се опълчат срещу това…
Ала демоничната орда ги последвала, поваляйки всеки, който не можел да избяга достатъчно бързо. Разпръснати групички успели да се спасят от града, но дори тогава изчадията продължили да ги преследват.
Никой не прекъсна разказа му. Никой не посмя да каже, че страда от халюцинации. Всички можеха да прочетат истината в очите и гласа му.
След това пратеникът описа как се беше появил в Блек Руук. Група лунни стражи и офицери се събрали заедно в опит да създадат някаква отбрана или поне план за бягство. Решили, че в замъка трябва да научат за станалото и този дълг паднал върху войника чрез жребий.
— Предупредиха ме, че магията може да не проработи според плана, че вместо това може да се озова на дъното на Кладенеца или дори об-братно в г-града… — Той потрепери. — Но не виждах голям избор…
С огромно усилие заклинателите започнали работа. Боецът стоял в центъра на кръга, докато те събирали и малкото достъпна им енергия. Светът започнал да се разтапя около него…
И точно когато изчезвал, чудовищните хрътки се нахвърлили върху магьосниците.
— Озовах се малко на север оттук, господарю, разтърсен, но жив. Отне ми час да се добера до близката стражева кула, където взех нощен саблезъб, и после се насочих към в-вас с най-голяма скорост.
Сломен, Рейвънкрест се отпусна безпомощно в стола.
— А дворецът? И той ли е в руини? И там ли всички са изклани?
Пратеникът се поколеба, но после отвърна:
— Господарю, по стените имаше стражи. Наблюдаваха народа, когато портите се отвориха… а после гледаха спокойно как чудовищата излизат и ни разкъсват на парчета!
— Кралицата никога не би позволила това! — извика един от офицерите на благородника. Други кимнаха в съгласие, ала мнозина запазиха мненията си за себе си.
Командирът сам си изграждаше мнение за ставащото. С мрачно изражение промърмори:
— Значи е както вярвахме. Това е работа на Аристократите.
— Дори те не биха могли да са толкова болни! — оспори Латосиус. — Да, техните магьосници се мислят за по-добри и от Лунната стража, но пак са нощни елфи, точно като нас!
— Обаче арогантността им няма граници! — Рейвънкрест удари с юмрук облегалката на стола. — И нека не забравяме, че изпълняват заповедите на лорд съветника… Ксавиус!
Ронин вече беше чувал името, но сега отровата, с която благородникът го изрече, направо го замая. Той се наведе към Малфурион и запита:
— Кой е тоя Ксавиус?
Елфът се беше възстановил в голяма степен, благодарение най-вече на брат си. С малко помощ от страна на Брокс, сега и Малфурион стоеше изправен до другите.
— Той е онзи, който шепти на ухото на кралицата. Най-довереният й съветник и съперник на лорд Рейвънкрест. Не се съмнявам, че Ксавиус участва активно в това, но не би могъл да го стори без съгласието на Азшара! Дори Аристократите я боготворят.
— Никога няма да ти повярват — отбеляза Илидан. — Забрави това засега. Нека си мислят, че е съветникът. Изборът им накрая ще бъде един и същ.
Макар да не беше преизпълнен с доверие към брата на Малфурион, Ронин се съгласи със забележката му.
Изглежда злодеите вече бяха набелязани. Рейвънкрест се изправи и закрещя заповеди. Офицерите му си сложиха шлемовете с такава готовност, сякаш всеки момент тръгваха към столицата.
— Всички лунни стражи и всички магьосници, макар и с посредствени сили, да се съберат тук незабавно! Гаро’тал! Изпрати хора до всяка военна част и командир! Трябва да организираме съпротива! Ще поставим тази ужасна ситуация под контрол!