Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Какво може да означава това? — запита Дънкън, като пребледня и се огледа наоколо, сякаш се боеше, че близките листа и храсти щяха да разкрият някаква ужасна тайна.
— Че краят на пътуването ни е дошъл и че се намираме в неприятелска страна — отвърна разузнавачът. — Ако негодникът е бил преследван и девойките са имали нужда от коне, за да вървят наред с останалите от групата, той би отрязал скалповете им. Но без да го преследват неприятели и при такива здрави животни като тези той не би откъснал и косъм от главите им. За срам, на нас, бледоликите, знам какво мислите, но нямате основание: онзи, който смята, че дори един мингозец би могъл да направи друго с една жена, освен да я убие, не познава нито индианската природа, нито законите на гората. Не, не. Чул съм, че канадските индианци са надошли по тези хълмове да ловят елени, и сега ние се приближаваме до техния лагер. Пък и защо ли да не ловуват? Оръдията на Тай, които гърмят сутрин и вечер65, могат всеки ден да се чуят сред тези планини, защото французите прокарват нов път между провинциите на краля и канадските земи. Вярно е, че конете са тук, обаче хуроните ги няма. Тогава нека потърсим пътеката, по която са се отдалечили.
След това Ястребово око и мохиканите се заловиха здраво за работа. Определиха един кръг с обиколка от няколкостотин фута и всеки се зае да изследва съответната част от него. Това обаче не даде никакъв резултат. Имаше многобройни отпечатъци от стъпки, но изглеждаше, че са от хора, които са се движили наоколо без намерение да напускат мястото. Разузнавачът и другарите му отново обиколиха целия кръг, като вървяха бавно един след друг, и пак се събраха в центъра, без да разберат нещо повече от онова, което знаеха, когато тръгнаха.
— Тази хитрост не може да няма цел — възкликна Ястребово око, когато срещна разочарованите погледи на своите помощници. — Трябва да открием тази работа, сагамор, като започнем от изворчето и проследим земята инч по инч. Онзи хурон няма да може да се похвали пред съплеменниците си, че краката му не оставят никакви следи.
И като сам даде пример, разузнавачът се залови да изследва с възобновено усърдие. Не оставиха нито лист необърнат. Отместваха пръчки и вдигаха камъни, защото се знае, че индианците често пъти си служат с такива предмети и с най-голямо търпение и старание прикриват всяка своя стъпка.
И все пак не откриха нищо. Най-после пъргавият Ункас, който бе свършил своята работа най-бързо, изкопа малко пръст, заприщи с нея буйното поточе, което се стичаше от изворчето, и измести течението в друго корито. Щом тясното леговище надолу от бента изсъхна, той се наведе над него с остър, любопитен поглед. Ликуващ вик веднага възвести, че младият воин бе пожънал успех. Всички се събраха край това място и Ункас им показа отпечатъка на мокасин, който ясно личеше върху влажния нанос.
— Този момък ще бъде чест за своето племе — каза Ястребово око, като гледаше следата със същото възхищение, с което един естественик би гледал зъба на мамут или реброто на мастодонт. — Да, хубав трън е той в очите на хуроните. И все пак това не е стъпка на индианец. Тежестта е падала повече върху петата, а отпечатъците от пръстите са квадратни, като на френски танцуван! Я изтичай назад, Ункас, и ми донеси размерите от стъпалото на певеца. Ще намериш един чудесен негов отпечатък точно срещу онази скала до хълма.
Докато младежът изпълняваше това поръчение, разузнавачът и Чингачгук разглеждаха внимателно отпечатъците. Мерките съвпадаха и Ястребово око заяви без колебание, че стъпката е на Дейвид, когото и този път бяха накарали да смени обувките си с мокасини.
— Сега вече всичко ми е така ясно, сякаш сам съм бил свидетел на хитрините на Лисицата — прибави той. — Тъй като певецът е човек, чиито дарования са главно в гърлото и в краката, накарали са го да върви пръв, а другите са вървели в неговите стъпки и са гледали да запазят тяхната форма.
— Не — извика Дънкън, — не виждам никакви белези от…
— Краката на девойките — прекъсна го разузнавачът. — Онази гадина е намерила начин да ги пренесе дотам, докъдето е сметнала, че е необходимо, за да се заблудят преследвачите. Главата си залагам, че преди да изминем няколко десетки ярда, ние отново ще видим следи от хубавите им малки крачка.
65
Сигнал за започване и завършване на работа. Б.пр.