Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
— Здравей, Червей на Моргот! Добра среща отново! Умри сега и дано мракът те погълне навеки! Тъй мъсти Турин, син Хуринов.
После изтеглил меча, но струя черна кръв плиснала върху ръката му и отровата го изгорила жестоко. Тогава Глаурунг отворил очи и погледнал Турамбар с тъй люта злоба, че била като убийствен удар; и заедно с непоносимата болка от отровата този удар го повалил в несвяст като мъртъв, а мечът останал затиснат под тялото му.
Писъкът на Глаурунг отекнал над гората и стигнал до хората, които чакали в Нен Гирит; и като ги чули и зърнали в далечината огненото опустошение, те решили, че драконът е победил и унищожава нападателите. Ниниел седяла до водопада и треперела, а като чула гласа на дракона, отново я обгърнал мрак и нямала воля да помръдне сама от това място.
Тъй я заварил измореният Брандир, когато най-сетне докуцал до Нен Гирит; а като узнал, че драконът е преминал реката и унищожил враговете си, сърцето му се свило от жалост към Ниниел. Ала си помислил така: „Турамбар загина, но Ниниел е жива. Може би сега ще склони да дойде с мен и аз ще я отведа надалеч, та заедно да се спасим от дракона.“ Затуй като изчакал малко, той застанал до Ниниел и рекъл:
— Ела! Време е да вървим.
Хванал я за ръката, а тя безмълвно станала и го последвала; и в тъмното никой не забелязал, че си отиват.
Но докато слизали по пътеката към Бродовете, луната изгряла и хвърлила бледи лъчи над земите, а Ниниел изведнъж запитала:
— Това ли е пътят?
Брандир отговорил, че не знае друг път, освен да избягат от Глаурунг и да търсят спасение сред горските дебри. Но Ниниел казала:
— Черния меч беше мой любим и съпруг. Тръгнала съм само за да го диря. А ти какво си мислеше?
И бързо побягнала пред него. Тъй наближила Бродовете и безмерен страх я обзел като зърнала Хауд-ен-Елет под ясния лунен светлик. С писък се завъртяла, захвърлила плаща си и хукнала на юг покрай реката, а бялата й дреха искряла сред полумрака.
Зърнал я Брандир от хълма и се втурнал да й пресече пътя, ала все още бил далече зад нея, когато стигнала до умиращия Глаурунг край ръба на Кабед-ен-Арас. Ниниел видяла огромното туловище, но не му обърнала внимание, защото до дракона лежал човек; хвърлила се към Турамбар и го повикала по име, ала не получила отговор. А като забелязала, че ръката му е изгорена, измила я със сълзи и превързала раната с парче от дрехата си, после го обсипала с целувки и през ридания го замолила да се събуди. В този миг Глаурунг се размърдал за последен път преди смъртта и със сетен дъх продумал:
— Здравей, Ниенор, дъще Хуринова. Ето че пак се срещаме преди края. Радост ти нося — най-сетне намери брат си. И сега ще го опознаеш: убиец в нощния мрак, коварен към враговете, неверен към приятелите и проклятие за своя род — такъв е Турин, син Хуринов! Ала най-грозното от всичките му дела вече усещаш в утробата си.
После Глаурунг издъхнал, пелената на злата му магия паднала от Ниниел и тя изведнъж си припомнила всеки ден от своя живот. Свела взор към Турин и се провикнала:
— Сбогом, о, дважди любими! А Турин Турамбар турун амбартанен: повелител на съдбата от съдба повален! Блазе ти, че си мъртъв!
Тогава Брандир, който стоял поразен сред опустошението и чул всичко изречено, се втурнал към нея; ала обезумяла от ужас и омерзение, тя побягнала пред него по ръба на Кабед-ен-Арас, хвърлила се в бездната и изчезнала сред кипналите води.
Брандир пристъпил натам, погледнал надолу и боязливо извърнал глава; и макар че вече нямал за какво да живее, не посмял да подири смъртта в грохота на водната стихия. От онази нощ нито един човек не надникнал в Кабед-ен-Арас и вече нито звяр се заселил там, нито дърво израсло; и хората нарекли тая клисура Кабед Наерамарт, що значи скокът на страшната участ.
А Брандир се упътил назад към Нен Гирит да отнесе скръбната вест на своя народ; и в гората срещнал Дорлас, та го съсякъл — тъй пролял кръв за пръв и последен път през живота си. Стигнал накрая до Нен Гирит и хората се провикнали:
— Ниниел е изчезнала. Видя ли я?
А той отговорил:
— Ниниел изчезна завинаги. Драконът е мъртъв, Турамбар също; и това е добра новина.
При тия думи хората почнали да мърморят, че е полудял; Брандир обаче им рекъл:
— Изслушайте ме до края! Нашата обична Ниниел също е мъртва. Не желаеше повече да живее и се хвърли в Теиглин, понеже узна, че преди да потъне в забрава е била Ниенор, щерка на Хурин от Дор-ломин, а Турамбар е нейният брат Турин.