Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Тогава орките я подгонили, а елфите се втурнали подир тях и ги съсекли преди да й сторят зло. Ниенор обаче била обезумяла от страх и бягала по-бързо от сърна, раздирайки тичешком одеждите си, додето останала съвсем гола; тъй я видели за сетен път да тича на север и макар че дълго дирили из пущинака, повече не открили следа от нея. Накрая отчаяният Маблунг се завърнал в Менегрот да разкаже какво е станало. Опечалили се от тая вест сърцата на Тингол и Мелиан; подир туй Маблунг потеглил отново и дълго търсил вести за Морвен и Ниенор, но всичко било напразно.
А Ниенор бягала из горите додето загубила сетни сили, после паднала и заспала; като се събудила, било настанало ясно утро и слънчевите лъчи я зарадвали неимоверно, сякаш ги виждала за пръв път, а и всички други неща й се стрували нови и непознати, защото не знаела как се наричат. Не помнела нищо, освен мрака зад себе си и неясната сянка на ужаса; затова се прокрадвала боязливо като подгонен звяр и скоро огладняла, понеже нямала храна и не знаела как да си набави. Накрая стигнала до Теиглинските бродове, прекосила реката и подирила убежище под вековните дървета на Бретилския лес, тъй като се страхувала да не я настигне отново мракът, от който бягала.
Ала от юг налетяла страшна гръмотевична буря и ужасената Ниенор се проснала върху могилата Хауд-ен-Елет, притискайки ушите си с длани; а дъждът се леел немилосърдно и тя лежала под него мокра и разтреперана като смъртно ранено зверче. Там я намерил Турамбар, който отивал към Теиглинските бродове, защото бил чул, че наоколо се навъртали орки; и сърцето му се свило, като си помислил, че в блясъка на мълниите вижда върху гроба на Финдуилас тялото на погубена девойка. Но горяните от неговия отряд вдигнали клетницата, а Турамбар метнал плаща си върху нея и я отнесли в една колиба наблизо, където наклали огън и нахранили Ниенор. Щом видяла Турамбар, тя веднага се успокоила, защото й се сторило, че най-сетне е намерила нещо дълго търсено в мрака и вече никога не ще го загуби. Но когато той я запитал коя е, откъде идва и какво е преживяла, Ниенор се смутила и заплакала като невръстно дете, което разбира, че нещо го питат, ала няма представа какво може да е то. Тогава Турамбар казал:
— Не се тревожи. Този разговор може да изчака. Но трябва да ти дам име и ще те назова Ниниел, тоест Просълзената.
Като чула името, тя поклатила глава, но послушно повторила:
— Ниниел.
Това била първата дума, която изрекла подир мрака и тъй получила името си между горяните.
На следващия ден я понесли към Ефел Брандир, но когато стигнали до Димрост, сиреч дъждовната стълба — мястото, където потокът Келеброс пада стремглаво към Теиглин — Ниниел се разтреперала цялата и затуй оттогава онази местност била наречена Нен Гирит, що означава треперещата вода. Докато се доберат до селището върху Амон Обел, клетата девойка пламнала от треска; дълго лежала болна, а бретилските жени се грижели за нея и я учели да говори като малко дете. Но преди да отмине лятото изкусният знахар Брандир я излекувал и тя започнала да разговаря; не помнела обаче нищо за времето преди Турамбар да я намери върху Хауд-ен-Елет. И Брандир я обикнал; ала нейното сърце било отдадено изцяло на Турамбар.
По онова време в Бретил настанал покой, тъй като орките не нападали горяните, а и Турамбар не ходел да ги търси. Закопнял той по Ниниел и я помолил да му стане жена; тя обаче се колебаела, макар и да го обичала. Защото Брандир предусещал някаква незнайна беда и се мъчел да я удържи — не заради себе си или от ревност към Турамбар, а заради самата нея; разкрил й, че Турамбар всъщност е Турин, син Хуринов и въпреки че не разпознала това име, над душата й паднала сянка.
Но когато минали три години от падането на Нарготронд, Турамбар пак помолил за ръката на Ниниел и се заклел, че ако тя не му стане жена, отново ще тръгне да воюва из пущинака. Този път Ниниел склонила на драго сърце и бретилските горяни устроили голям празник, когато двамата се венчали в средата на лятото. Ала в края на годината Глаурунг пратил към Бретил пълчища орки; а Турамбар си седял вкъщи със скръстени ръце, защото бил обещал на Ниниел, че ще тръгне на бой само ако домът им бъде нападнат. Горяните обаче губели битка подир битка и Дорлас горчиво го упрекнал, че не желае да помогне на ония, които са го приели като свой. Тогава Турамбар станал, извадил отново скрития си меч и като събрал множество бретилски мъже, разгромил проклетите орки. Но до Глаурунг стигнала вест, че Черния меч е в Бретил и той се замислил дълбоко как да сътвори нови злини.