Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
— И аз се радвам да те видя — той вдигна ръката й към устните си. — Независимо, че за малко не връхлетя върху колата ми. Ще извадя колелото ти.
— Остави го отвън — тя тръгна по пътечката, обърна се. — Нямаш ли подходяща целувка за мен?
Едва устоя на мимолетната й усмивка, както и на начина, по който вдигна ръце, за да обвие врата му.
— Имам целувка за теб — подходяща или не — лесно посрещна пламенността й, пълните й с енергия движенията. Но му бе трудно да преодолее желанието да я вкара в къщата и да я обладае.
— В известен смисъл може да се каже, че мечтаех — пророни тя, откъсвайки се от устните му. — Мислех за теб и се чудех докога ще ме наказваш.
— По какъв начин?
— Като ме отбягваш — подметна тя, непринудено и отвори вратата.
— Не съм ти наложил наказание.
— А само ме отбягваш, така ли?
— Дистанцирам се, за да ти дам време да премислиш.
— И време, през което да разбера, че ми липсваш?
— Да, и време да разбереш, че ти липсвам и да промениш решението си.
— Липсваш ми, но не съм променила решението си, нито пък себе си. Защо не седнеш? Трябва да взема още торф за огъня.
— Обичам те, Маги.
Думите му я заковаха на място и я накараха да притвори очи за миг, преди да се обърне към него.
— Склонна съм да повярвам, че е така, Роуган, и макар нещо в мен да трепва, когато го чувам, това не променя нещата.
Тя бързо излезе.
Не бе дошъл да проси, напомни си той. Дошъл бе да я помоли за помощ в изникналия проблем. Но като съдеше по реакцията й, очевидно нещата се бяха променили повече, отколкото тя бе склонна да признае.
Закрачи из стаята — от изтърбушения диван до прозореца и обратно.
— Ще седнеш ли най-после — настоя тя, когато внесе куп торфени брикети. — Ще протриеш пода. Каква е тази работа в Лимерик?
— Малки усложнения, това е всичко — наблюдаваше как тя коленичи до камината и умело разпали огъня. Мина му през ум, че никога не е виждал как се стъкмява огън с торфени брикети. Бе спокойна гледка, която караше мъжа да потърси топлата зачервена камина. — Ще разширяваме фабриката там.
— А какво произвеждате в тази фабрика?
— Порцелан. Най-вече неща, украсени с нещо модно за сезона.
— Модно? — тя спря и приседна на подгънатите си крака. — Искаш да кажеш — нещо като сувенири? Не онези малки камбанки, чаени чашки и други подобни, които се продават в магазините за сувенири?
— Много добре ги правим.
Тя отметна глава и се разсмя от сърце.
— Така се постига богатство. Наела съм мъж, който прави чинийки с разни детелини по тях.
— Имаш ли и поне малка представа, доколко нашата икономика зависи от туризма, от продажбата на чинийки с детелини, ръчно изплетени дрехи, лен, дантели и проклетите пощенски картички?
— Не — тя се изкиска. — Но съм убедена, че можеш да ме осведомиш до последното пени. Я ми кажи, Роуган, търгуваш ли с гипсови или пластмасови отливки?
— Не съм тук, за да защитавам деловите си занимания или факта, че предстоящото разширение, което ще произвежда един от най-хубавия порцелан от Ирландия, ще създаде над сто нови работни места, и то там, където отчаяно се нуждаят от тях.
Тя махна с ръка, за да го спре.
— Съжалявам. Обидих те. Убедена съм, че необходимостта от напръстници и пепелници, както и от чаши за чай с надписи, расте. Разбери ме, просто ми е трудно да си представя как мъж, който носи такива великолепни костюми, е собственик на подобна фабрика.
— Да, но благодарение на нея е възможно галерията „Уърлдуайд“ да субсидира и осигурява стипендии на толкова художници всяка година. Пък било то и сноби.
Тя разтри носа си с ръка.
— Е, това вече ме постави на място. И тъй като не желая да пропилявам в караници малкото време, с което разполагаме, няма да разговаряме повече за това. Ще седнеш ли, или ще продължиш да стоиш там и да ме гледаш така изпепеляващо? Не че не изглеждаш привлекателен дори и намръщен.
Той се предаде и въздъхна дълбоко.
— Добре ли ти върви работата?
— Изключително — тя се помести и кръстоса глезени върху килимчето пред камината. — Ще ти покажа някои нови неща, преди да си тръгнеш, ако има време.
— Нещата в галерията малко се бавят. Може би трябва да ти кажа, че Патриша пристана на Джоузеф и те се ожениха.
— Знам. Получих картичка от тях.
Той я погледна озадачен.
— Новината, като че ли не те е изненадала.
— Никак. Те бяха побъркани от любов едни към друг.
— Доколкото си спомням, твърдеше, че Патриша е лудо влюбена в мен?
— Нищо подобно. Казах, че е наполовина влюбена в теб и държа на думите си. Мислех, че иска да е влюбена в теб. Съгласи се: толкова подходящо щеше да бъде. Но през цялото време Джоузеф й беше на сърцето. Нали не това те безпокои?