Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
Във въздуха се носеше студен полъх, а струпаните на запад облаци вещаеха дъжд преди мръкване. Нахлупи плетената шапка, напомпа спадналата задна гума и изкара колелото от къщата.
Подкара бавно, зяпайки прибирането на реколтата по нивите. Обичките продължаваха да цъфтят като алени сълзи, независимо от изгледите за ранни слани. С настъпването на зимата пейзажът щеше да се промени; щеше да опустее и студените ветрове щяха да се подгонят по нивите. Но пак щеше да е красив. Нощите щяха да станат по-дълги и да задържат по-дълго хората пред камините. С вой на ветрове, Атлантическият океан щеше да докара дъждовете.
Тя очакваше с нетърпение промените, както и работата, която щеше да отхвърли през идните студени месеци.
Питаше се дали може да склони Роуган да дойде на запад през зимата и ако успее, дали той ще долови чара на потропващите от ветровете прозорци и на дима от камината. Надяваше се да ги оцени. И когато решеше, че е приключил с това глупаво наказание, което й налагаше, тя се надяваше нещата отново да станат такива, каквито бяха преди последната й нощ във Франция.
„Ще види, че е разумно“ — повтори си за сетен път тя и се наведе ниско над кормилото, за да се предпази от вятъра. Щеше да го накара да го проумее. Даже бе склонна да му прости, че е високомерен, прекалено самоуверен и диктатор. Следващия път, когато са отново заедно, тя ще се държи сдържано и спокойно и ще нарежда сладки приказки. Така щяха да оставят глупавото недоразумение зад гърба си и…
Успя само да изпищи и рязко да свие към живия плет, когато колата връхлетя иззад завоя. Изскърцаха спирачки, колата поднесе и Маги се озова сред трънките.
— Исусе Христе. Богородице! Кой сляп идиот кара така, готов да премаже невинни хора? — отмести спусналата се върху очите й шапка. — Ами, да, разбира се. Кой друг освен теб?
— Пострадала ли си? — Роуган излезе от колата и коленичи до нея за секунда. — Не мърдай.
— Мога да се движа, да те вземат дяволите — тя отмести ръцете му, които я опипваха. — Как можеш да караш с подобна скорост? Това не е състезателна писта.
Сърцето му, което допреди малко пулсираше в гърлото, се отпусна.
— Не карах чак толкова бързо. Ти караше по средата на пътя, унесена в мечти. Ако само секунда по-рано бях взел завоя, щях да те размажа като заек върху пътя.
— Не мечтаех. Гледах къде вървя, без да очаквам някой глупак да фучи насреща ми с хубавия си автомобил — надигна се и изтупа панталона си, а после ритна колелото. — И виж какво направи. Гумата ми сдаде.
— Все пак е по-добре, че сдаде тя, а не ти.
— Какво правиш? — попита рязко тя.
— Слагам това жалко нещо в колата — затвори багажника и отново се обърна към нея: — Хайде, ще те откарам до дома ти.
— Не съм тръгнала към къщи. Ако имаш някакво чувство за ориентация, ще забележиш, че съм на път за селцето, където се канех да похапна.
— Ще се наложи да изчакаш малко.
Той я хвана за ръката по властния начин, който, бе забравила, обикновено я развеселяваше.
— Нима? Е, можеш да ме откараш до селцето, защото умирам от глад.
— Ще те откарам до дома ти — повтори той — Искам да обсъдя нещо с теб и то насаме. Ако бях успял да се свържа днес сутринта, щях да те предупредя, че пристигам и ти нямаше да караш колелото си по средата на пътя.
След тези думи той затръшна вратата в лицето й и заобиколи, за да седне зад волана.
— Ако беше успял да се свържеш сутринта и се държеше така неприятно, както сега, щях да ти кажа изобщо да не си даваш труда да идваш.
— Имах изключително напрегната сутрин, Маги — потисна желанието да се опита да разкара пулсиращото в слепоочията му главоболие, като ги разтърка. — Не ме напрягай допълнително.
Тя се канеше да направи точно това, когато забеляза, че говори истината. В очите му се четеше тревога.
— Проблем в работата ли имаш? — попита тя.
— Не. Всъщност възникват известни усложнения с един мой проект в Лимерик. Тръгнал съм натам.
— Значи няма да останеш?
— Не — той я стрелна с поглед. — Няма да остана. Но не съм дошъл, за да обсъдя с теб разширяването на фабриката — спря пред портата и изключи двигателя.
— Ако нямаш нищо за ядене, ще отскоча до селцето и ще ти донеса нещо.
— Няма проблеми. Не е важно — вече по-благосклонно, сложи ръка върху неговата. — Радвам се да те видя, нищо, че за малко не ме прегази.