Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
— Говорила е за вас — отвърна Маив лаконично. — Приятно ми е да се запознаем — погледът й се премести върху вуйчо й и очите й се присвиха. — Е, вуйчо Нийл, отдавна не си идвал.
— Сърцето ми ликува, че те виждам, Маив — той я прегърна и я потупа по гърба. — Надявам се, че изминалите години са били приятни за теб.
— Не бих казала — щом я пусна, тя се настани до камината. — Огънят не го бива много, Бриана.
Не беше вярно, но Бриана отиде да го до разпали.
— Стига си мърморила — нареди Нийл с небрежно махване на ръката. — Чудесно гори. Всички знаем, че смисълът на живота за Маив е да се оплаква.
— Забелязали сте го значи? — Лоти заговори приветливо, докато измъкваше куките за плетене от кошничката, която носеше със себе си. — Аз не й обръщам внимание. Но вероятно успявам, защото съм отгледала четири деца.
Без да знае какво да предприеме, Кристин се обърна към Лоти:
— Прекрасна вълна, госпожо Съливан.
— Благодаря. И на мен ми харесва. Добре ли пътувахте от Дъблин?
— Чудесно. Бях забравила колко е красива тази част на страната.
— Само ниви и крави — подметка Маив, недоволна, че изпуска контрол над разговора. — Добре е да живееш в Дъблин и да минеш оттук за ден-два в хубав есенен ден. Но щом дойде зимата, няма да е толкова привлекателно.
Щеше да продължи да нарежда, но в този момент влезе Маги.
— Ето го самия вуйчо Нийл — усмихна се тя широко и изчезна в прегръдките му.
— Малката Маги Мей, вече пораснала.
— Такава съм от известно време — тя се отдръпна и пак се усмихна. — Загубил си я вече почти всичката — обяви тя и гальовно го погали по темето.
— Главата ми е така добре оформена, че милостивият Господ е решил, че няма нужда да се покрива с коса. Чух какви успехи жънеш, скъпа. Гордея се с теб.
— Госпожа Суини ти е разказала, за да може да се нахвали с внука си. Радвам се да те видя — обърна се Маги към Кристин. — Надявам се, вуйчо да не те довърши с това дълго пътуване до Голуей.
— О, успявам да се справя. Надявах се, ако не е неудобно, утре, преди да тръгнем, да ми покажеш ателието си.
— С удоволствие. Здравей, Лоти. Как си?
— Отлично — куките й потропваха равномерно. — Все се надявах, да наминеш да ни разкажеш за пътуването си до Франция.
Последната реплика накара Маив шумно да изсумти, Маги се обърна към нея:
— Здравей, майко.
— Маргарет Мери, както обикновено, занимаваш се само с твоите работи.
— Да
— Бриана намира време два пъти седмично да дойде, за да се убеди, че имам всичко, от което се нуждая.
Маги кимна.
— Значи не е необходимо и аз да правя същото.
— Ще поднеса вечерята, ако сте готови — прекъсна ги Бриана.
— Винаги съм готов за хапване — увери я Нийл, като държеше едната ръка на Кристин в своята, а с другата потупа Маги по рамото, докато влизаха в трапезарията.
Масата бе покрита с ленена покривка и украсена с цветя, а на бюфета блещукаха свещи. Храната бе великолепно приготвена и изобилна. Всичко обещаваше една приятна и спокойна вечер, но, естествено, нищо подобно не се получи.
Маив едва докосваше храната. Колкото повече се развеселяваше компанията около масата, толкова по-мрачна ставаше тя. Завиждаше на Кристин за красивата, добре скроена рокля, за наниза от перли около шията, за приятния, скъпо ухаещ парфюм, който се носеше около нея. Както и за кожата — нежна и добре гледана с цената на доста средства.
„Приятелка на майка й — помисли си Маив. — Дружката й от детството. Животът, който бе водила Кристина Суини, трябваше да бъде неин. Щеше да е неин, ако не бе една-единствена грешка — Маги.“
Искаше й се да зареве от бяс, от срам, от безнадеждната загуба на всичко.
Около нея разговорите се лееха като скъпо вино, безсмислени приказки, смяташе тя, за цветя и отдавна минали времена, за Париж и Дъблин. За деца.
— Колко е хубаво, че сте имали такова голямо семейство — каза Кристин на Лоти. — Все съжалявам, че Майкъл и аз нямахме повече деца. Макар силно да обичахме сина си, а после — Роуган.
— Син — промърмори Маив. — Един син не забравя майка си.
— Вярно е. Връзката е някак особена — потвърди Кристин с усмивка, като се надяваше да смекчи свирепото изражение върху лицето на Маив. — Но, трябва да призная, че винаги съм мечтала и за дъщеря. Вие сте благословена с вашите две момичета, госпожо Конканън.
— По-скоро съм прокълната.
— Вземи си от гъбите, Маив — Лоти гребна и сипа в чинията на Маив. — Чудесно са приготвени. Великолепно готвиш, Бриана.