Родена в пламък

Той протегна ръка, сякаш да запази равновесие.

— Мисля, че трябва да ви оставя сами.

— Няма нужда — тя грабна чантата си. — Той не ще да ме чуе. Сбърках, като реших, че ще ме послуша. Че е единственият, който ще го стори.

— Патриша!

— Не произнасяй името ми с този тон — скастри тя Джоузеф. — Цял живот ми е казвано какво да правя и как да го правя. Кое е редно, кое е приемливо и така нататък. До гуша ми дойде. Изтърпях всички критики заради отварянето на училището, както и неизреченото, но твърдо убеждение на приятелите и семейството ми, че ще се проваля. Е, няма да се проваля! — тя отново се извърна към Роуган, сякаш той бе се намесил. — Чуваш ли? Няма да се проваля. Ще постъпя точно както искам и ще го сторя добре. Но няма да приема критика относно избора ми на любовници. Нито от теб, нито от майка ми, а най-малкото — от любовника, когото съм избрала.

Вирна брадичка и хвърли поглед през сълзи към Джоузеф.

— Ако не ме искаш, постъпи честно и ми го кажи. Но да не си посмял да ми обясняваш кое е добро за мен.

Джоузеф пристъпи към нея, но тя вече се бе устремила към вратата.

— Пати! По дяволите! — „Май е по-добре да я оставя да си върви — помисли си Джоузеф. — По-добре ще е за нея.“ — Съжалявам, Роуган — подхвана той сковано. — Щях да намеря начин да избегна сценката, ако знаех, че ще дойдеш.

— Тъй като не го стори, поне ми обясни — не по-малко сковано Роуган заобиколи бюрото и се настани на стола, като доби властно изражение. — Дори ще е по-точно да кажа: Настоявам за обяснение.

Джоузеф не трепна от превъплъщението на Роуган от приятел в работодател.

— Очевидно е, че с Патриша се виждаме.

— Нейните думи бяха крием.

Руменина заля лицето на Джоузеф.

— Ние… Аз смятах, че ще е най-добре, ако го правим дискретно

— Нима? — очите на Роуган го изгаряха. — Да се държиш с жена като Патриша, сякаш е някоя от случайните ти връзки, е твоята представа за дискретност?

— Очаквах твоето неодобрение, Роуган — под шитото по поръчка сако раменете на Джоузеф станаха стоманени. — Очаквах го.

— И съвсем правилно — увери го Роуган ледено.

— И не само това, но и реакцията на майка й, когато Патриша ме уговори да вечерям с родителите й снощи — ръцете му се свиха в юмруци. — Управител на галерия, без капка синя кръв. Защо не го каза направо и без това бе изписано в очите й. Дъщеря й заслужава по-добра партия. Напълно съм убеден в това. Но няма да стоя тук и да търпя приказките ти, че нашето с Патриша е случайна връзка!

Когато изрече последните думи, вече крещеше.

— Тогава каква е връзката ви? — попита Роуган.

— Влюбен съм в нея. Влюбен съм от първия път, когато я видях, преди близо десет години. Но първо я заплени Робърт… После ти.

— Никога не съм я запленявал — смаян, Роуган разтърка лице с ръце. — „Да не би светът да полудява?“ — зачуди се той. Баба му и вуйчото на Маги, самият той и Маги, а сега — Джоузеф и Патриша — Кога стана всичко това?

— Седмицата, преди да отпътуваш за Париж — Джоузеф си припомни онези опияняващи часове, прекрасни дни и зашеметяващи нощи, преди действителността да го отрезви. — Не бях го предвидил, но това едва ли променя нещата. Ясно ми е, че вероятно ще предприемеш някои кадрови промени.