Родена в пламък

— Можем да се преместим във вътрешността на страната — заяви той и я видя как се усмихва. — Всъщност мислех по този въпрос. Идеята подлежи на обсъждане, Маги, и можем да постигнем компромис.

— Ха, вечният бизнесмен. Дори в миг като този.

Той се направи, че не чува саркастичната й забележка.

— Имам намерение да отворя галерия в Клар, където да излагам произведения от ирландски художници.

— В Клар? — отметна разрошените си от вятъра коси и го погледна смаяно. — Филиал на „Уърлдуайд“ тук, в графство Клар? Готов си да направиш това за мен?

— Да. Но, трябва да ти призная, с риск това да намали значението на постъпката ми в очите ти, че имам тази идея доста преди да се запозная с теб. Идеята няма нищо общо с теб, ала мястото, където ще бъде осъществена, има. Или може би е редно да кажа — с нас?

Вятърът се усили; той притвори якето й и го закопча. — Мисля, че мога да живея в къщурка в западната част на страната през част от годината така, както ти можеш да живееш в къща с прислуга през останалата.

— Предварително си го измислил!

— Да, признавам. Е, някои неща могат да бъдат обсъдени — той отново разгледа стъклената капка, преди да я пусне в джоба си. — Едно нещо обаче не подлежи на обсъждане.

— И какво е то?

— Сватбен договор, Маги, отново с изключителните права за мен, който няма да ти даде възможност да избягаш. Договор за цял живот.

Юмрукът около сърцето й се сви още повече.

— Трудно е човек да се пазари с теб, Суини.

— Така е.

Тя отново погледна към морето, към безспирното движение на водата, към упоритите скали и магията, която създаваха.