Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Ще го преживея, Чарли — отвърна госпожа Мери-Елън Кенсингтън. — Ами ти? Ти добре ли си? Здрав ли си?
— Седя до човека, който ръководи ДРУ. В Аржентина няма по-безопасно място от това.
— Нали ще позвъниш, когато разбереш нещо повече за Бети? — попита госпожа Кенсингтън.
— Да. Трябва да затварям. Почти пристигнахме до болницата.
— Пази си гърба, приятел — предупреди го майор Х. Ричард Милър.
Кастило прекъсна и пъхна телефона в джоба си, а след това погледна Мунц.
— Може ли да предложа, Карл, преди да влезем в болницата, да извадиш пълнителя от пистолета?
— Господи, съвсем забравих. Ти как се сети?
— Видях пистолета, докато бяхме на кръговото — обясни Мунц.
„Докато съм гледал през прозореца на беемвето.“
Кастило извади „Беретата“, измъкна пълнителя, извади патрона от цевта и върна пълнителя на място.
(ДВЕ)
Немска болница
„Авенида Пуейредон“
Буенос Айрес, Аржентина
19:20, 24 юли 2005
Кастило пристигна в интензивното на болницата тъкмо когато вкарваха специален агент Шнайдер в едно от отделенията. Около носилката имаше толкова много лекари и сестри, че Кастило почти не успя да я види.
Един от лекарите буташе нещо като закачалка на колелца. От нея висяха три пластмасови торбички с тръби, които минаваха под сините чаршафи. В една от тях имаше човешка кръв.
Чарли само можеше да гадае какво има в другите две.
Бети бе омотана в бледосини чаршафи. Бяха чисти, колосани, ала попили кръв под корема и отстрани. Главата й бе омотана в бинтове, също попили кръв. Очите й бяха отворени, но реакция не се забелязваше, докато персоналът тласкаше количката към асансьорите. Той измести една от сестрите, за да я погледне отблизо.
— Не виждам реакция — обади се той.
— Не говори английски — обясни един от мъжете в зелена хирургическа престилка.
Чарли повтори въпроса на испански.
— В момента е под упойка — отвърна мъжът.
Стигнаха до асансьора. Натиснаха едно от копчетата и след миг вратата се отвори.
— Сега ще откараме пациентката в операционната — продължи хирургът. — Вие не можете да дойдете с нас.
Чарли се канеше да заяви: „Майната им на забраните!“, но в същия момент Мунц го стисна за рамото.
— Шефът на хирургическия екип ще обясни какво става, Карл — спря го тихо Мунц. — Просто не можеш да влезеш с нея в операционната.
Завеждащият хирургичното приличаше на Дядо Коледа без брада. Огромното му шкембе бе напънало копчетата на бялата найлонова престилка. На малка табелка бе написано името му: „Д-р Хосе П. Ромин“.
На едната стена в кабинета му имаше табло за разглеждане на рентгенови снимки, на което бяха подредени толкова много, че някои се припокриваха.
— Съжалявам, мой английски недобър — извини се доктор Ромин, докато стискаше ръката на Кастило.
— Господин Кастило говори немски — намеси се Мунц на немски.
— Значи ще бъде лесно. — Ромин също премина на немски. — Завърших в Германия. Първо във „Филипс“, после в Марбург, накрая в Хайделберг.
— Познавам тези школи — отвърна Кастило.
„Немските доктори — а съм сигурен, че й бяха осигурени най-добрите — не успяха да оправят майка ми. Дано да се справиш по-добре с Бети, хер доктор Дядо Коледа.
Моля те, Господи, нека да успее!“
— Интересува ни диагнозата ви, хер доктор — започна Мунц.
— Разбира се. — Лекарят се обърна към снимките и взе показалка. — Както виждате, раната в крака е причинила мускулно разкъсване, а ще има и нови поражения, докато се извади куршумът, но можеше да е много по-зле.
„Естествено, онези копелдаци можеха да я гръмнат с двайсетмилиметров.
Господи, ако са искали да очистят мен, а очевидно имат достъп до оръжия, защо просто не са използвали граната? Щом са накарали Роджър да свали прозореца, просто е трябвало да я хвърлят в колата. Можем веднага да забравим разказите за геройски постъпки, но когато някоя граната тупне, малцина са онези, които ще успеят да я метнат обратно.“
Кастило си представи как Роджър Маркъм отчаяно търси граната на пода и я открива миг преди да избухне. Парчета от гранатата ще разкъсат и тапицерията, и метала без особено усилие. И със сигурност ще отскочат от чудесното бронирано стъкло.
Сложната лекция на доктор Ромин за раната в крака на Бети бе илюстрирана с повече от десет рентгенови снимки и отне поне три минути.
Същото стана и с втората част, посветена на куршума под корема, още една сериозна рана, но можело да бъде и по-зле. Рентгеновите снимки показваха, че възпроизводителните й органи не са увредени, освен симпатикова травма…