![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Организацията получаваше и федерална, и държавна издръжка. Конрад написа кратко съобщение на държавния финансов ревизор в Тенеси.
кога обществената телефонна линия в Мемфис
ще престане да харчи държавни пари за частни
пътувания и луизианска кухня?
След четири или пет седмици щеше да се върне и да провери дали има някакви промени. Ако ревизорът си беше на мястото, събитията щяха да се развият доста бързо.
Грей беше в хотелската си стая в „Мейфлауър“. Носеше фланелка на „Фелкънс“, избелели дънки и каубойски ботуши, които му бяха служили вярно повече от двадесет години — с доста износена кожа, но наскоро сменени подметки и грижливо лъснати до блясък. В свободното си време обичаше да се облича именно така, а и бездруго не планираше да излиза някъде следващите няколко часа.
Подносът със закуската чакаше на пода до вратата. Грей седеше наведен над преносимия си компютър на бюрото до прозореца и чакаше Бил Фореш да му се обади по телефона.
Непрекъснато обмисляше подробностите около снощния си разговор с Джорджия. Беше му се сторила страшно възбудена, гласът й издаваше колко се вълнува. Това му напомняше за добрите стари времена, когато двамата работеха заедно в „Датекс“-Атланта. Тогава без съмнение всички бяха по-наивни, идеалисти, но безкрайно доволни. Само дето сега тя беше много по-щастлива от него самия.
— Това е страхотна идея, Джорджия. Успя ли?
— „Даймлер“ вече са в Глоубнет и цялата им база данни е защитена. Оттогава не са имали никакви проблеми.
— Супер! Ти си истинско чудо!
— Ами! — не се съгласи тя, но Грей разбра, че е харесала комплимента. — Стана съвсем случайно, Нат.
Тя му разясни политиката на компанията. Гласът й му действаше по някакъв магически начин и той трябваше да полага големи усилия, за да разбере смисъла на думите й.
— Искаш да взимаме пари за услугата? — попита Грей, малко разочарован.
— И още как! Имаме много за наваксване, Нат. Петнадесет хиляди долара са нищо в сравнение с алтернативата. Парите ще ни помогнат да покрием текущите си разходи.
— Добре. Исках само да кажа, че това си е нещо като национално бедствие, Джорджия. Земетресения, урагани, наводнения, нали знаеш? Няма да ни навреди, ако помогнем, щом имаме възможност. Само връзките с обществеността могат да…
— Джером е на различно мнение — прекъсна го тя.
Решаващ фактор, разбира се.
Докато чакаше, Грей превключи на текстообработващата си програма и разгледа копието от съобщението до швейцарския Червен кръст, което му беше изпратила Джорджия. После се върна към управляващата програма.
Фореш се обади.
— Извинявай, че те накарах да чакаш, Нат.
— Знам, че трябва първо да получиш разрешение, Бил.
— Работата е там, че не сме имали проблеми от почти цяла седмица и ръководството престана да се безпокои за случилото се. Трябваше да им докажа, че скритият файл все още е в системите ни. Президентът на банката се обади на „Даймлер-Бенц“ за потвърждение, после събуди останалите членове на борда да поиска съгласието им. Не искаше сам да поеме отговорността за експеримента. Не мога да го обвинявам.
— И?
— Ще опитаме. По дяволите, става въпрос само за някакви си седем милиона файла, нали така?
— Добре.
Фореш му продиктува нюйоркски телефонен номер и парола.
— Така ще влезеш в Т-1. Можеш да използваш управляващата програма. Кажи ми, че ще стане, Нат.
— Последния път нямаше проблеми. Шансът е петдесет на петдесет.
— Преди две седмици щях да се изсмея на подобно предложение. Днес съотношението ми се вижда съвсем прилично.
Грей беше свързан с Глоубнет. Използва комуникационната програма, за да влезе в Т-1. На екрана веднага се появи приветствието на „Чейс Манхатън“. Използва паролата, която му даде Фореш, прескочи няколко менюта и се спря на управляващата програма.
— Там съм — обясни той на Фореш.
— Ясно. Наблюдаващата програма показва, че в системата има някой. Дерзай!
Грей превключи на текстовия си редактор и копира символа на намръщеното лице. Върна се в управляващата програма, даде команда за изтриване и въведе знака. Без да изпуска от очи мегабайтовете на устройството, натисна клавиша, за да потвърди командата. Получи съответното предупреждение, въведе положителен отговор и щракна върху възможността за изтриване на директория с всички файлове в нея.
Секунда по-късно мегабайтовете на паметта станаха от 2,986,784 на 2,966,930.
— Е, Бил, мисля, че все още имаш всичко, с изключение на скритата програма.