Освободена любов

лагера трябваше винаги да си готов за бой, така че избухливият му нрав

не се приемаше за необичайна промяна в поведението му.

Вилнееше подранила свирепа снежна буря, когато се роди в мъжкото

си тяло.

Заради ниските температури каменните стени на пещерата бяха

ледени, подът — толкова мразовит, та краката в подплатените с кожа

ботуши се вкочаняваха, въздухът беше толкова студен, че дъхът

излизаше на облаци. Войниците и жените от кухнята спяха накуп, преплели тела не за секс, а за да се топлят.

Ви разбра, че преобразяването му настъпва по това, че когато се

събуди, му беше горещо. Първоначално затоплянето беше благодат, но

после тялото му започна да се тресе от температурата и го връхлетя

убийствен глад. Гърчеше се на земята с копнеж за облекчение, каквото

не намираше.

След цяла вечност гласът на Блъдлетър проби през болката.

— Жените няма да те хранят.

Замаян, Ви отвори очи. Блъдлетър коленичи до него.

— Със сигурност знаеш защо.

Ви успя да преглътне въпреки буцата в гърлото си.

— Не знам.

— Казват, че рисунките по стените са те обсебили. Че в ръката ти

са се вселили духовете, впримчени в стените. Че очите ти вече не ти

принадлежат.

Когато Ви не отговори, Блъдлетър настоя: — Няма ли да отречеш?

Сред бъркотията в главата си Вишъс се опита да прецени ефекта от

двата възможни отговора. Спря се на истината не от чувство за

честност, а за да се предпази.

— Аз… отричам.

— Отричаш ли и останалото, което те казват?

— Какво… казват… те?

— Че си убил другаря си в реката с ръката си.

Това беше лъжа и другите момчета, които бяха там, знаеха, че е

така, защото видяха претранса да пада по своя вина. Вероятно жените

бяха направили това предположение, защото по време на смъртта му Ви

беше наблизо. Защо останалите мъже биха искали да разпространяват

доказателство за мощта на Ви?

Или може би им беше от полза? Ако нямаше жена, която да храни

Ви, той щеше да умре. Което нямаше да е зле за останалите претранси.

— Ти какво твърдиш? — упорстваше баща му.

Ви се нуждаеше от демонстрация на сила и промълви: — Аз го убих.

Изпод брадата на Блъдлетър цъфна широка усмивка.

— Така и предполагах. Заради усилието ти ще ти доведа жена.

Наистина му доведоха една и той се нахрани. Трансформацията беше

жестока, дълга и изтощителна и докато преминаваше през нея, той

надхвърли размерите на постелката си, а ръцете и краката му мръзнеха

върху студения под на пещерата като месо от пресен улов.

Независимо че като последица се пробуди и сексуалното му желание, жената, която бяха накарали да го нахрани, не искаше да има нищо общо

с него. Даде му кръв едва колкото да преживее промяната, после го

остави сам да понася разтягането на костите си и опъването на

мускулите до скъсване. Никой не се погрижи за него и в страданието си

той викаше мислено майката, която го бе родила. Представяше си как

идва при него и го обгръща с любов, гали косата му и му казва, че всичко