Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Какво ще стане, ако променя решението си и се съглася да говоря с теб?
— Бих могъл да ти кажа, че това ще промени нещата в твоя полза, но честно казано, Тейлър, не искам да те лъжа. Нямам никаква представа какво би помогнало в твоята ситуация и дали изобщо има такава възможност. Досието ти е доста дебело. Всеки съдия, у когото попадне, ще се запознае подробно с него. Ще гледат на теб като на ония младежи, които не могат да влязат в правия път.
— Но аз мога. Питай Елби.
— Аз ти вярвам. И с открито сърце бих се застъпил за теб. Но системата е строга и не прощава. Мисля си, че ако успеем да те върнем в Алтернативното училище и ти действително си стоиш на задника там — никакви уебкамери, никакви глупости — съдията може и да прояви снизходителност.
— Можеш ли да попиташ господин Леви дали е съгласен да ми даде още един шанс?
— Ако той те приеме обратно в училището, каква е гаранцията, че няма да прекрачиш отново границата?
— Попитай Елби. На мен може да се разчита. Никога не закъснявам. Не хитрувам с обедните почивки, спазвам ги до минута.
— Ще говоря с Бардж.
Крабтрий кимна и внимателно намести торбичката с лед.
— Излъгах за Кайра.
Започна се.
— Преди да затънеш още по-дълбоко — прекъсна го Уолт, — нека ти кажа какво знам аз. Първо: не си прибирал Кайра Тулевич от пътя. Второ: знам, че е била в колата ти и си я оставил пред болницата, точно както ми каза. Трето: синините по лицето ти — те все още се забелязват — не са дело на Кайра, нито са вследствие на злополука със сноуборд. Няма индикации, че момичето се е съпротивлявало.
Крабтрий се ококори от изненада. Или пък от тревога, че не му е останало почти нищо ново за споделяне.
— Нямаме улики, които да свързват Кайра с караваната ти. Вътре не открихме никакви опиати. Очевидно е, че не ти си човекът, който я е упоил. Така че за мен остава мистерия какво й се е случило и къде, но знам защо, а може би знам и поне една от замесените страни. Така че, Тейлър, не си и помисляй да ме лъжеш, защото най-вероятно ще те хвана, а това няма да е от полза за никого. — Уолт млъкна, за да предостави на момчето няколко секунди за размисъл. — Няма да е проблем, ако решиш да не говориш. По-добре да мълчиш, отколкото да се опиташ да ме изпързаляш. Ясен ли бях?
Момчето кимна.
— Е, да се обаждам ли на екипа от линейката?
Крабтрий поклати глава.
— Страхуваш се. — Беше изписано върху лицето му. — От какво? Отмъщение? От кого?
Крабтрий впери поглед в шерифа.
— От кого?
Момчето не отговори.
— Съвсем нормално е за младеж в твоето положение да гравитира около установена група. Някоя банда? Мексиканците?
— Да бе — изсмя се той.
— Самакините?
Лицето на Крабтрий замръзна.
— Искам много добре да си помислиш, Краб — рече Уолт, усещайки, че е на прав път. — Само по себе си общуването със Самакините не е престъпление. Участието в определени техни действия би могло да бъде, но ако решиш да…
— Мамка му, ти май изобщо не проумяваш, а?
— Помогни ми, Краб, хайде, искам да го проумея.
— По дяволите!
— Синините. Онези, с които беше нашарено лицето ти, когато те видях при Елби.
— Не съм причинявал нищо лошо на Кайра.
— Но и не си се обезобразил така, докато си карал сноуборд.
— Аз я спасих. — Кървясалият му поглед пронизваше шерифа. — Схващаш всичко наопаки, шерифе! Аз съм този, който я спаси.
— Добре тогава. От кого?
— От тях. От Коутс и онзи другия. — Той отмести поглед встрани. — Той живее наблизо. Около Трайъмф. Говоря за Коутс. Заедно с кучетата си. Шибаните кучета лаят денонощно. Обаче ще посмее ли някой да се оплаче от тях? Едва ли…
— Рой Коутс — повтори Уолт.
Коутс бе един от последните истински планинари, останали в района. Следотърсач. Нелегален, според мнозина. Неведнъж бе обвиняван, че слага радионашийници на кучетата си и ги пуска по следите на пуми за негови анонимни клиенти. Уолт се сети за слуховете около Ранди Ейкър и бракониерството. Коутс? Отделът за защита на рибата и дивеча се бяха опитали да повдигнат обвинения срещу Коутс преди няколко години. Оттогава не беше чувал името му.
— Видях го да измъква Кайра от клетка за кучета. От каросерията на пикапа си. Беше много късно през нощта. Валеше силно, а той я натикал в клетка за кучета.
Уолт се огледа наоколо. Много му се искаше да запише разговора на лента, но се страхуваше да не подплаши момчето. Измъкна бележника от джоба на ризата си и каза: