Ужас [bg]

Останалите продължавахме да мълчим.

— Благодаря ви за усърдието при провеждането на инвентаризацията и за отличния доклад, господин Педи, господин Гудсър, господин Макдоналд и господин Стенли. Ще продължим да отделяме консервите, които смятате за надеждно запоени и безопасни за здравето на хората, от некачествено запоените, отворилите се, издутите или онези, в които има нещо друго видимо нередно. Ще запазим настоящите, орязани с една трета дажби до деня след Рождество, когато ще въведа още по-драстично намаление на порциона.

Двамата с доктор Стенли облякохме връхните си дрехи и се качихме на палубата, за да изпратим доктор Педи, доктор Макдоналд, капитан Крозиър и почетния им ескорт от четирима въоръжени с пушки моряци, които щяха да поемат по дългия си път в тъмнината обратно към „Ужас“. Когато светлината от фенерите и факлите им се изгуби сред снежната виелица, Стенли се наведе към обвитото ми от шала ухо и извика, опитвайки се да надвика воя на вятъра и непрестанните трясъци и стонове на триещия се в корпуса на „Еребус“ лед:

— Ще бъдат късметлии, ако пропуснат пирамидите и се изгубят на връщане. Или ако тварта от ледовете се докопа до тях тази вечер.

Обърнах се към главния лекар и го изгледах ужасено.

— Гладната смърт е ужасно нещо, Гудсър — продължи Стенли. — Повярвай ми. Виждал съм я в Лондон, виждал съм я и след корабокрушение. Смъртта от скорбут е още по-ужасна. Наистина би било по-добре тварта да ни прибере още тази нощ.

После се спуснахме в озарения от слаби отблясъци на огъня мрак на жилищната палуба и в студа, който почти не отстъпваше на мраза на Дантиевия девети кръг на арктическата нощ отвън.