Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
да получи инфаркт. Ели го видя на капрата на първия фургон, главата му се въртеше наляво и
надясно. Явно се опитваше да гледа във всички посоки едновременно. - Дори да гръмне, което
няма да стане - каза тя, - няма да нарани никого.
- Не ми пука. Не ме карай да се връщам, хлапе! - предупреди Лушън.
Очите на другите деца бяха като паници. Група момчета започнаха да се ръгат с лакти: „Хей,
гледай!“. О, защо Том я беше сложил в този фургон? Тя трябваше да скочи веднага и да изтича в
онзи на Джейдън.
- Но аз знам какво правя - каза тя, докато едно от момчетата на коне приближи техния
фургон, навеждайки се под клоните.
- Проблем ли има? - Момчето бе на възрастта на Джейдън и с тъмна къдрава коса, подобна на тази на Том, която бе вълниста и гъста. Ели помисли, че дори приличаше малко на
него, а после, когато го погледна в очите, разбра и зашо. Те бяха толкова... тъжни. Като на Том.
Той гледаше нещастно дори когато ѝ беше казал, че е щастлив да я види. И Ели знаеше защо.
През цялото време Том страдаше заради Алекс. Тя само се надяваше, че знае как да оправи това.
„Може би ако го обичам достатъчно, ако го прегръщам достатъчно...“
- Всичко е наред, Грег - каза Лушън, а тонът му беше като на момче, едното око на което
гледаше наблюдателя на детската площадка, а другото хлапето, чийто задник иска да срита.
- Да, предполагам, че затова фургонът ви спря - отвърна Грег по един невпечатлен начин, който накара Ели да прехапе бузата си, за да спре кикота. Грег хвърли поглед към момичето. -
Сара?
- Казах , че ние ще се справим. - Вдигайки се на крака, Лушън стъпи на платформата, избутвайки клоните, за да мине през кучета и деца. Извисявайки се над Ели като гигант убиец, Лушън мушна с пръст гърдите на Грег. - Това е моят фургон. Това хлапе има пушка, аз я искам, а
ти не командваш тук, Грегчо.
- Успокой се, Лушън! - Сара приличаше на шибнато кутре. - Момчета, нека се оправим с
това и да тръгваме, става ли?
- Но пушката е със спуснат предпазител, нали? Така че къде е проблемът? - попита Грег.
- Да - каза Ели. Този Грег ставаше. - Ако се озовем в беда, ще ни трябва всяко оръжие, което имаме.
- О, глупости! - изгрухтя Лушън. - Ако попаднем в беда, двайсет и вторият калибър на
малкото момиченце няма да ни спаси задниците.
- Добре - изстреля Ели. - Тогава, щом няма да спасявам твоя задник, имаш ли нещо
против да опазя моя? - Това накара всички отново да се срьчкат с лакти и да зашепнат. „Не ми
пука. Вие не сте мои приятели.“ Тя се намръщи към Лушън. - Какъв ти е проблемът?
- Много добър въпрос - каза Грег.
- Грег - изръмжа Лушън, - не ме притискай, човече!
- Или какво? Ще ме убиеш сега? Ти вече имаше такава възможност - напомни Грег.
- Тя трябва да я даде - белокосото момиче внезапно изписка с онзи фъфлещ и напевен
тон, който всички деца знаеха: ,Добре, но не обвинявай мен!“. Трябваше да е на колко? На шест?
Момичето стискаше парцалена кукла с морави къдрици. - Моята мама каза, че пушките убиват
хора.
Около половината деца закимаха важно, но трио момчета свиха рамене, а едно подобно на
елф по-голямо момче с големи уши каза:
- Не виждам защо е толкова важно. Иска ми се аз да имах пушка.
- Грег! - каза Сара, все още с изнервения поглед на ударено кутре. - Това няма да промени
станалото.
- Ти не беше заключена в килия, Сара - каза той, но гледаше към Лушън. - Не беше
оплювана и удряна. Не си чистила парчета от мъртво хлапе от пода на църквата и не си
изгребвала конски лайна с голите си ръце.
„Леле!“ Нищо чудно, че Крис беше напуснал Рул. Както се гледаха Грег и Лушън, тя имаше
ужасното усещане, че на нито един от тях не му трябва извинение.
Гласът от килера: „Не създавай проблеми, Ели!“.
- Добре. Виж, давам я! - Вбесена, гледаше как Лушън махна патрона от гнездото, после
изпразни пълнителя на савиджа.
- Заповядай! - по цялото лице на Лушън се беше разляла голяма гадна самодоволна
усмивка. Пъхайки патроните в джоба си, той й върна пушката. - Като стигнем, закъдето сме
тръгнали, можеш да си получиш патроните об- ратно. И Грег? - Лушън тръгна към капрата. -
Благодаря за загрижеността, човече. Сега върви се шибай!
- Лушън! - каза Сара.
„Изобщо няма да живеем в една и съща ферма.“ Вероятно нямаше да ѝ върне патроните. Ели
се обърна и се пресегна да докосне крака на Грег.
- Той е идиот, нали?