Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
След един час от операционната излезе висок едър мъж, следван от Грейс. Чарли ги погледна, но хирургът беше с маска и той така и не разбра по лицето му как е минала операцията. Господин Армитидж смъкна маската и изражението му даваше отговора на безмълвните молитви, отправени от Чарли.
- Успях да спася живота на жена ви - рече мъжът, - но не можах да сторя нищо за мъртвородената ви дъщеря, господин Тръмпър. Наистина съжалявам.
21.
От операцията минаха доста дни, а Беки още не бе излизала от болничната стая.
По-късно Чарли научи от Грейс, че макар господин Армитидж да е спасил живота на жена му, тя вероятно ще се възстанови напълно едва след няколко седмици, особено след като са и обяснили, че не бива да ражда повече, ако не иска да изложи на опасност живота си.
Чарли ходеше на свиждане всяка сутрин и вечер, но чак подир половин месец тя намери сили да сподели с мъжа си как Гай Трентам е нахълтал в дома им и я е заплашил, че ще я убие, ако не му каже къде е картината.
- Ама защо? Не разбирам! - възкликна Чарли.
- Между другото, картината намери ли се?
- Засега няма и следа от нея - призна той точно когато Дафни влезе в болничната стая с голяма кошница храна.
Целуна приятелката си по двете бузи, сетне потвърди, че сутринта е купила плодовете от „Тръмпър“. Беки успя криво-ляво да се усмихне и отхапа без особено желание от една от прасковите. Дафни приседна в края на леглото и веднага се впусна да разказва на приятелката си последните новини.
Наскоро бе ходила отново у семейство Трентам и съобщи, че Гай бил заминал чак за Австралия, а майка му твърдяла, че изобщо не бил стъпвал в Англия и бил тръгнал за Сидни направо от Индия.
- През Гилстън Роуд - вметна Чарли.
- В полицията не са на същото мнение - каза Дафни. - Там са убедени, че онзи негодник е напуснал Англия още през 1920 година, не разполагали с доказателства, че оттогава се е връщал.
- Е, не ни е работа да ги убеждаваме в противното - рече Чарли и хвана жена си за ръката.
- Ама как така? - учуди се Дафни.
- Дори аз съм на мнение, че Австралия е достатъчно далеч, та да оставим Трентам да си троши главата. При всички положения и да тръгнем да го гоним, вече няма да спечелим нищо. Сигурен съм, че стига австралийците да му отпуснат достатъчно въже, той ще си надене сам примката.
- Но защо точно Австралия? - възкликна Беки.
- Госпожа Трентам разправя на всеки срещнат, че били предложили на Гай да стане съдружник във фирма за продажба на едър рогат добитък, твърде изгодна покана, за да я отхвърли, пък било то и с цената на това да напусне полка. Мен ако питате, и вярва само свещеникът.
Но дори Дафни нямаше отговор защо Трентам е искал толкова много да се сдобие с малката маслена картина.
Подполковникът и Елизабет също дойдоха няколко пъти на свиждане на Беки и тъй като той постоянно говореше за бъдещето на търговското дружество и нито веднъж не отвори дума, че ги напуска, Чарли също реши да не го пита.
Накрая разбра от Краудър кой е купил жилищните сгради на Челси Терас.
След месец и половина закара много внимателно жена си на Гилстън Роуд. Господин Армитидж бе препоръчал тя да си почине един месец и чак тогава да мисли да се връща на работа. Чарли обеща на хирурга, че няма да разрешава на Беки да пипа нищо, докато не е сигурен, че тя се е възстановила напълно.
Сутринта, след като жена му се върна вкъщи, Чарли я остави да лежи, облегната на няколко възглавници, и да чете и се върна на Челси Терас, където веднага влезе в бижутерията, която беше купил в отсъствието на жена си.
Доста дълго избира, докато накрая хареса гердан от изкуствени перли, златна гривна и дамски часовник, които после нареди да бъдат пратени на Грейс, на главната сестра в отделението и на медицинската сестра, грижила се за Беки по време на непредвидения и престой в болница „Гай“. Следващата му спирка беше магазинът за плодове и зеленчуци, където помоли Боб да напълни кошница с най-хубавите плодове, сетне избра лично от магазина на номер сто и едно бутилка отлежало вино.
- Изпрати от мое име плодовете и виното на господин Армитидж, живее на Кадоган Скуеър номер седем - допълни той.
- Веднага - обеща Боб. - Нещо друго?
- А, да, докато лекарят е жив, имай грижата да получава всеки понеделник плодовете и виното.
След около месец, през ноември 1922 година, Чарли научи, че Арнолд среща трудности в изпълнението на една проста задача: да намери продавачка. Напоследък той имаше най-големи неприятности именно с подбора на служителите - за всяко освободено място се явяваха от петдесет до сто кандидати. Арнолд ги отсяваше до неколцина, тъй като Чарли и досега държеше да разговаря с кандидатите, преди да реши кого да назначат.