Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Моля седни, Боб каза Анакондата. Беше вежлив, но хладен.
Седна на дивана с лице към Принс. Варгас се настани до Кат, така че той не можеше да вижда и двамата едновременно.
— Какво мислиш за конференцията? — запита Принс.
— Много съм впечатлен. Изглежда, не сте оставили нищо на случайността.
Принс се усмихна.
— Такъв е стилът ми на работа — никога не оставям нищо на случайността. Нали така, мистър Варгас?
— Точно така — отговори Варгас.
— Сега — запита Принс — можеш ли да ми разкажеш как прекара миналата вечер?
— Вечерях, а след това отидох в дискотеката.
— Сам ли?
— Да. Мис Гарсия беше уморена и искаше да си легне рано.
— А ти какво прави в дискотеката?
— Гледах… представлението.
— Моля, разкажи ми по-подробно. Какво прави от момента на влизането си в дискотеката до момента, в който се върна във вилата си.
Кат пое дълбоко дъх.
— Ами когато дойдох, шоуто вече беше започнало. Стоях и гледах.
— Видя ли Дени?
— Кого?
— Дени, моя… съдружник.
— Нямах удоволствието да се запозная с него — отвърна Кат.
— Разбира се, че не — каза Принс почти на себе си. — Какво друго прави в дискотеката?
Кат вдигна рамене. Изглежда, щеше да е по-добре да се придържа към истината.
— Отидох до тоалетната.
— Колко време прекара там?
— Мисля, че около две минути. Колкото ми бяха необходими.
— Имаше ли още някой в тоалетната?
— Не… впрочем един мъж влезе, когато аз излизах.
— Опиши го, моля те.
— Не му обърнах внимание. Просто на излизане се разминахме.
— Опиши го колкото си спомняш.
— Ами беше млад, по-нисък от мен, с руса, не много дълга коса. Боя се, че не мога да ви кажа повече.
— Говори ли с него?
— Не.
— Какво направи, когато излезе от тоалетната?
— Върнах се в дискотеката и гледах.
— В кой момент на представлението беше това?
— Ами отначало имаше двама мъже и една жена, а след това две жени и един мъж.
— Разговаря ли с някого, докато беше там?
— Не.
— Познаваше ли някого там?
— Беше доста тъмно, мигаха разни светлини. Пък и вниманието ми беше погълнато от шоуто.
Принс се усмихна.
— Да. Разбирам това. Какво прави, когато представлението свърши?
— Не останах до края. Исках да се върна във вилата — каза Кат и успя да се усмихне. — Напуснах малко след като започна втората двойка.
— Притежаваш ли автоматичен пистолет с калибър девет милиметра? — запита Принс.
— До снощи имах „Магнум 357“.
Принс се намръщи.
— Разбира се. Снощният обир във вилата ти. Какво ти липсва?
— Само пистолетът и един транзистор.
— Имаше ли други ценности?
— Да. Предполагам, че крадецът е избягал, когато мис Гарсия се е върнала.
Принс запита Варгас:
— Какви мерки си предприел?
— Персоналът е на разпит — отвърна не много убедително той.
Принс се обърна към Кат.
— Моля да ме извиниш — каза Принс на Кат. — Но разбираш, че всеки, който е бил на дискотеката, трябва да бъде разпитан.
Кат вдигна рамене.
— Ясно ми е. Бих желал да получа пистолета си, когато го намерите.
— А транзистора?
— Мога да си купя транзистор отвсякъде — отвърна Кат, — но не искам да стоя в тази страна без пистолет.
— Разбира се — каза Принс. Обърна се, качи краката си на дивана и намести една възглавница зад гърба си. — Имам още един въпрос към теб и искам изчерпателен отговор.
— Какво ви интересува? — запита Кат.
— Защо мислиш, че името ми е Принс?
Кат вдигна рязко глава.
— Прощавайте, но не се ли казвате така? — запита той, като се стараеше да печели време. Беше сбъркал някъде, но къде? След миг си спомни, че се беше изпуснал пред Варгас, когато докладва за обира.
— Къде чу това име? — настоя Принс.
— На снощния прием. Може и да не съм чул добре.
— От кого?
Кат сбръчка челото си.
— Не познавам този човек. Доколкото си спомням, стоях на бара и чаках напитката си, когато зад мен някой каза: „Анакондата ли? Та няма ли си име?“, а друг отговори: „Да, името му е Принс.“