Избрани творби в три тома, том 2

IV

Тя беше все още доста ядосана, когато излезе от тоалетната, прекоси междинната приемна, в която се разменяха любезности и която извеждаше към балната зала, ядосана не толкова от станалото, все пак при нейния светски живот това беше просто баналност, но защото се случи именно тази вечер. Не се сърдеше на себе си. Тя бе действувала с онази добре премерена смес от гордост и сдържано състрадание, което винаги използуваше. Срязала го бе изкъсо и ловко.

Това се случи в тяхното такси, на излизане от „Билтмор“ — едва бяха отминали първия ъгъл. Той вдигна несръчно дясната си ръка — тя бе седнала отдясно — и се опита да я настани около яркочервеното й, поръбено с кожа манто. Това само по себе си беше грешка. Далеч по-изящно е за един млад човек, който се мъчи да прегърне млада дама, в чието съгласие не е сигурен, първо да я обгърне с по-далечната си ръка. Така се избягва тромавото движение с по-близката ръка.

Втората му faux pas8 беше несъзнателна. Тя бе прекарала следобеда във фризьорския салон; мисълта, че може да се случи някакво нещастие с косата й, беше крайно противна — и ето, когато Питър предприе своя нещастен опит, леко докосна с острото на лакета си косата й. Това беше неговата втора faux pas. Две бяха достатъчни.

Той започна да мънка. Още при първото мънкане тя реши, че момчето е просто едно колежанче — Идит беше двайсет и две годишна и във всеки случай този бал, първият по рода си от войната насам, й напомняше, с ускорения ритъм на своите асоциации, за нещо друго, за друг бал и друг човек, човек, за когото нейните чувства са били нещо повече от сълзливо младежко бленуване. Идит Брейдин сякаш се влюбваше в своя спомен за Гордън Стерет.

И така, тя излезе от тоалетната на „Делмонико“, остана за секунда на прага на вратата и хвърли поглед над рамената на облечения в тъмно човек пред нея към групичката йейлски студенти, които пърхаха като черни пеперуди около подножието на стълбите. От стаята, останала зад нея, навън се носеше тежък аромат, предизвикан от минаващите насам и нататък благоухаещи млади красавици — на богати парфюми и деликатния, наситен със спомени прах на ароматичните пудри. В коридора тези мирис добиваше острия дъх на цигарен дим и после запълзяваше чувствено надолу по стълбите и проникваше в залата на студентския бал. Тя добре познаваше този мирис — възбуждащ, стимулиращ, вълнуващо сладък — мириса на модния бал.

Идит се замисли за собствената си външност. Голите й ръце и рамене бяха напудрени до кремавобяло. Знаеше, че изглеждат много меки и щяха да блестят като мляко на фона на черните гърбове, които щяха да ги подчертават тази нощ. Прическата й бе истински успех. Обилната й червеникава коса бе накъдрена, нагъната, начупена, за да се получи накрая едно предизвикателно чудо от извивки. Устните й бяха красиво гримирани в тъмен кармин. Ирисите на очите бяха нежни, деликатно сини, като порцеланови. Тя бе едно завършено, безкрайно изящно, почти съвършено творение на красотата — издържана в безупречна линия — от сложната прическа до двете стройни крачета.