Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
Помисли и за това, което щеше да говори на таз вечерното веселие, вече леко претоварено от звуците на силен и приглушен смях, от шумоленето на обувките, от движението на двойките нагоре и надолу по стълбите. Щеше да говори на езика, който бе говорила много години, нейния си език, съставен от модни изрази, малко вестникарски щампи и колежански жаргон, но всичко вътрешно обединено в едно цяло — малко нехайно, леко провокационно и изтънчено сантиментално. Тя едва се усмихна, когато чу някакво момиче, седнало на стълбите близо до нея, да казва:
— Ти не знаеш и половината от това, мили!
С усмивката и ядът й се стопи за миг, тя затвори очи и пое дълбоко дъха на насладата. Отпусна ръце и те помилваха гладката тъкан, която покриваше и подчертаваше фигурата й. Идит никога не бе чувствувала така силно собствената си мекота, не бе се радвала така много на белотата на собствените си ръце.
„Аз ухая на сладост — каза тя просто на себе си и тогава й хрумна друга мисъл: — Създадена съм за любов.“
Хареса й музиката на думите и тя повторно си ги помисли; после в неизбежна последователност се появи новороденият изблик на мечти за Гордън. Приумиците на нейното въображение, което преди два месеца й бе открило неподозираното желание да види отново Гордън, сякаш сега нарочно я водеше тук, в този час, на този бал.
Въпреки целия блясък на красотата си Идит беше сериозно, бавно мислещо момиче. В нея имаше частица от същия оня стремеж да разсъждава, от оня младежки идеализъм, които бяха превърнали брат й в социалист и пацифист. Хенри Брейдин бе напуснал Корнуел, където преподадаше икономика, за да дойде в Ню Йорк и да излива последните лечебни средства срещу нелечими злини в колоните на един радикален седмичен вестник.
Идит, недотам глупава, щеше да е доволна да излекува Гордън Стерет. У него имаше някаква слабост, за която тя искаше да се погрижи; известна безпомощност, която искаше да защити. Нуждаеше се от някой, когото отдавна познаваше, от някой, който отдавна я обичаше. Чувствуваше се уморена. Искаше да се омъжи. Заради един куп писма, десетина картини и толкова спомени, и тази умора, тя бе решила, че следващия път, когато види Гордън, отношенията им ще се променят. Ще каже нещо и те ще се променят. Ето тази вечер. Това бе нейна вечер. Всички вечери бяха нейни.
Мислите й бяха прекъснати от един сериозен студент с обидена физиономия, който с пресилена официалност застана пред нея и се поклони необикновено ниско. Това бе човекът, с когото бе дошла — Питър Химел. Беше висок и смешен, с рогови очила, и имаше някакъв привлекателно чудат вид. Но сега изведнъж й стана неприятен вероятно защото не успя да я целуне.
— Е — започна тя, — още ли ми се сърдиш?
— Ни най-малко.
Тя пристъпи и го хвана под ръка.
— Съжалявам — каза тихо тя. — Не знам защо реагирах по такъв начин. Тази вечер, по някаква странна причина, настроението ми е съвсем шантаво. Извинявай.
— Няма защо — измънка той, — всичко е наред.
Почувствува се неприятно смутен. Нима продължаваше да му натяква неотдавнашния неуспех?
— Получи се грешка — продължи тя в същия съзнателно нежен тон. — И двамата ще я забравим.
Той я мразеше за тия й думи.
След няколко минути те се придвижиха към дансинга. В същото време дузина членове на специално наетия джазов оркестър, като се поклащаха и въздишаха, уведомяваха тълпата в залата, че „ако саксофонът и аз останем насаме, ще си правим добра компания…“
Един мъж с мустаци му взе дамата.
— Здравейте — започна с укор той. — Май не си спомняте за мен!
— Просто не мога да се сетя за името ви — отвърна весело тя, — иначе добре ви познавам.
— Срещнах ви на… — Гласът печално се отдалечи, защото в танца се вряза нов кавалер с много руса коса. Идит промърмори към непознатия конвенционалното:
— Благодаря ви от сърце… Поканете ме по-късно пак.
Силно русият младеж настоя да се ръкуват в изблик на ентусиазъм. Тя го прие като един от многобройните си познати на име Джими, но второто му име бе мистерия. Спомни си дори, че той притежаваше особен ритъм в танца, и когато заиграха, откри, че не бе се излъгала.