Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Холанд я погледна и се поколеба. После се усмихна, взе клетъчния телефон от ръката й и го включи.
Хотел „Хайят“, Вашингтон
Мъжът с тъмния костюм и официалните обувки по нищо не се отличаваше от стотиците делови хора, които ежедневно преминаваха през оживеното фоайе на хотел „Хайят“. Беше се облегнал на стената и от време на време поглеждаше към часовника си, сякаш чакаше някого за среща, но всъщност скришом изучаваше лицата на всички слизащи от асансьорите. Не се съмняваше, че ще разпознае обекта — беше запаметил чертите му от снимката в кадровото досие.
Един от асансьорите изсипа поредната партида хора и той ги огледа старателно, но не откри търсената физиономия. Искаше му се да изругае, а не да се прави на отегчен бизнесмен, но службата му не позволяваше подобни волности. Бавно, без да привлича вниманието на околните, той се оттегли настрани и покри с длан устата си, все едно се прозява. Миниатюрното микрофонче в ръката му бе единствената връзка с партньора няколко етажа по-горе. Въпреки дългогодишния агентурен опит и непоколебимата решимост да изпълнят задачата си вече и двамата се чувстваха безпомощни и не знаеха как да действат по-нататък. Едно е да преследваш автомобил, а друго — да завардиш цял хотел, за което са необходими много повече участници. Но характерът на мисията налагаше да бъдат само двама, и то без значки или официални правомощия.
Агентът на четиринайсетия етаж също се потеше в тъмния си костюм и негодуваше от неуспеха си. В началото уж потръгна добре — лесно откриха шевролета на обекта и му лепнаха подслушвателното устройство. После обаче самият обект — някакво докторче на име Сандърс — и внезапно изникналата отнейде дама с неустановена самоличност бързо потънаха в лабиринта от хотелски стаи и коридори. Кой би допуснал, че двама дребни чиновници ще действат тъй професионално?
— Отивам да проверя на петнайсетия етаж — каза агентът по микрофончето.
Беше обиколил всички останали етажи и не му се вярваше, че ще открие нещо на петнайсетия, но бе длъжен да погледне и там. Заповедите трябва да се изпълняват.
Ръсти Сандърс и Шери Елис почти бяха изгубили надежда и атмосферата в стая 1443 ставаше все по-печална. Ръсти държеше слушалката на ухото си и отново и отново набираше номера на сателитния телефон, но нямаше никакъв отговор; това засилваше страха му, че „Куантъм“-66 вече е в дълбините на океана. Положила глава на рамото му, Шери гледаше тъжно в телевизионния екран.
Беше пуснала телевизора преди около половин час. Първото съобщение по Си Ен Ен за бедствието, сполетяло „Куантъм“-66, прониза сърцата им като с нож. Макар че бяха чули тревожните думи на пилота по телефона, фактът, че новината вече се огласяваше в международния ефир, сякаш я правеше по-реална и страшна.
Самолетът беше свален. Никой не можеше да оцелее след подобен удар. Двеста петдесет и пет души бяха станали жертва на маниакален заговор.
Ръсти продължаваше да набира механично. Вече не очакваше, че някой ще му се обади.
Изведнъж чу прещракване и сигнал „свободно“.
— Вие ли сте, доктор Сандърс? — попита мъжки глас.
— Да — отвърна той смаян. Дали не беше грешка? Но откъде ще знаят името му? Ами ако преследвачите му най-сетне са успели да се прикачат към телефона?
— Тук е Джеймс Холанд. Докторе, трябва да ни помогнете. Вие сте ни единствената надежда.
— Джеймс Холанд?! — Ръсти скочи от леглото. — Значи… сте жив?
— Всички сме живи, докторе, но имаме сериозен проблем.
— Какво става, капитане? Кажете ми.
— Вие бяхте прав. Някой наистина ни причакваше в засада и изстреля по нас ракета, но успя да разруши само четвъртия двигател. Самолетът е още годен за летене и сега кръжим ниско. Мисля, че поне временно се отървахме, но…
— Как да ви помогна, капитане? Какво мога да направя?
— Нали настоявахте да избягам? Ето, аз вече бягам, само че къде да отида, по дяволите? Знаете ли някое безопасно място наблизо? Имаме гориво за по-малко от два часа полет.
— Капитане, където и да отидете, веднага ще предизвикате официален протест и ще получите нареждане да напуснете страната. Знаете, че световните медии разпространиха мълвата, че аутопсията е потвърдила наличието на вируса. Дори нашето правителство се държи така, сякаш е повярвало на това необосновано твърдение. В която и страна да решите да кацнете, военните могат да изпратят изтребители, за да ви свалят, преди още да сте наближили територията й.