Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Аз съм отговорникът — каза на мандарински, но мъжът не го разбра, затова му заговори на развален фукиенизийски, който бе научил в Хотан.
Човекът се представи и каза, че го наричат Сухоземния дракон. Лицето му беше подуто, сякаш наскоро го бяха пребили.
— Довечера ще дойдем да ви вземем с голям кораб — каза той.
Фу Хай не мислеше, че ще издържи дори минута на люлеещия се ръждясал траулер.
— Не може ли да слезем по-скоро? — попита. — Тук има няколко бебета. Млякото на майките им е пресъхнало. Остана ни съвсем малко вода.
— Бих искал да изпълня желанието ви, но за по-сигурно ще трябва да изчакаме да настъпи нощта. Ще се опитам да се върна колкото е възможно по-скоро.
Сухоземния дракон говореше с голямо уважение и Фу Хай кимна, горд, че е член на могъщата триада „Чин Ло“ от Града на върбите.
Моторницата замина. Фу Хай стоеше до перилата и гледаше. Знаеше, че пътуването му скоро щеше да приключи. Някъде там, недалеч на изток, се намираше брегът на Калифорния. Той щеше да живее в Америка като партиен функционер в Китай. Щеше да изпрати хора да доведат някога красивата му сестра. Щеше да се погрижи за здравето й. Щеше да свърши всичко, което се бе заловил да направи.
Ако не страдаше от морска болест, Фу Хай щеше да бъде много щастлив.
35.
„Т“ като Тайрон
В претъпкания кабинет на Рик Верба нямаше достатъчно столове. Уилър и Таниша стояха прави, защото той беше цивилно лице и преди всичко нямаше работа там, а тя беше с най-нисък ранг от присъстващите. Верба бе отстъпил бюрото си на Джийн Питлик, заместник-шефа на Паркър Сентър. Питлик беше висок, кокалест и плешив. Той бе довел със себе си двама униформени капитани от отдел „Тежки престъпления“: Дан Ламански, шеф по административните въпроси, и Джъстин Майърс, шеф на връзките с обществеността. До тях седеше капитан Верба, а вдясно от него беше Ал Катсукура. Съдията Алан Холингсуърт беше настанен на дървен стол, съвсем забравен в това море от сини униформи.
Най-видно място в кабинета заемаше Т. Камерън Джоуб, черен като въглен и красив. Той явно съзнаваше въздействието, което упражняваше върху другите. Беше суетен. Беше облечен в много скъп, добре ушит костюм, който Уилър с радост би окачил в гардероба си. Вратовръзката му беше перленосива, а ризата — бяла, ленена и произведена в Англия. Камерън беше високомерен и Уилър го намрази от пръв поглед. За пет минути Таниша разбра, че прокурорът е завършен политик: умееше да използва както цвета на кожата си, така и харвардското си образование. Таниша откри, че „Т“ означава Тайрон. Джоуб бе роден в гетото Комптън, но сега се държеше като коронован принц на африкански народ. Беше нахлул в кабинета десет минути по-рано, придружен от две бели сътруднички, и веднага даде да се разбере, че нищо няма да стане, ако той не го одобри. Уилър и Таниша вече му бяха разказали цялата история, започвайки с убийствата на Прескот и Анджела и завършвайки с престрелката в кафенето на „Уестин“. Камерън Джоуб държеше двата документа — споразумението между Уили и Чен Бода и писмото на Прескот. Гледаше ту единия, ту другия документ, а красивото му лице беше озадачено и намръщено.
— И опитът за убийство в „Уестин“ беше заради това? — най-сетне попита.
— Така предполагаме — отговори Уилър, полагайки усилия да потисне раздразнението си.
— Господин Касиди, това е работа на полицията. Колкото и да искате да сътрудничите, аз се интересувам преди всичко от мнението на професионалистите — заяви прокурорът и се обърна към Таниша: — Слушам ви, детектив.
— Вече ви разказахме всичко — отговори тя.
За миг маската на лицето на Джоуб леко се разчупи и двете деца на гетото си размениха кръвнишки погледи.
Камерън погледна съдията Холингсуърт.
— И вие поддържате тази епична история?
— Да — отговори той.
— Добре — каза Джоуб. — В случай, че не грешите, налице е ситуация с тежки политически нюанси. Говорите за подкупи на конгресмени, сред които влиятелни американски политици. Проблемът ще има и сериозни международни последици.
— Всички тези празни приказки означават ли, че няма да предприемете нищо? — предизвика го Уилър.
— Достатъчно, Уилър — строго го смъмри чичо Ал.
— От две седмици всички около мен умират. Да, наистина, проблемът е голям и изпълнен с международна опасност! Но това означава ли, че само ще си спасяваме кожата?