Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Уили говореше на фукиенизийски, защото повечето гангстери от „Бамбуковия дракон“, присъстващи в стаята, бяха от провинция Фу-Киен и не знаеха мандарински и кантонезийски.
— Не, Шан Чу — отговори Бялото ветрило на триадата в Лос Анджелис, петдесетгодишен и изключително боеспособен гангстер, който бе дошъл в Щатите от Тайван в края на шейсетте години. Казваше се Чу Лу. Дрехите му бяха с бойните цветове на „Бамбуковия дракон“ — черен панталон и риза и червена лента на главата. Той се страхуваше, че най-могъщият Шан Чу от централата на триадата в Хонконг ще вдигне ръка и ще заповяда да го убият заради провала. — Имаме информатор в полицията. Една от телефонистките. Тя подслушва разговорите. Чернокожата детективка се е обадила на капитана си и е оставила телефонен номер. Не е съобщила адрес, но кодът е 213, а първите цифри са 485, което означава, че се намира някъде в Южния централен район.
— Къде е този район? — попита Уили. — Далеч ли е?
— Това е част от Лос Анджелис — с уважение обясни Бялото ветрило.
— В Лос Анджелис живеят над три милиона души. Нима предлагаш да тръгнем да обикаляме града с коли и да я търсим? Убеден съм, че това не е решението ти.
Уили беше уморен от полета и ядосан заради провалите. Местните членове на триадата бяха безцеремонни хора, но, изглежда, им липсваха изобретателност и коварство.
— Най-почитаеми Шан Чу — рече Бялото ветрило и се поклони, за да покаже сервилност. — Южният централен район е негърското гето, където безпричинно убиват хора. Но ние имаме огромно влияние там, защото местните банди продават китайския бял прах. Ние снабдяваме много пласьори на наркотици. Бандите контролират всичко в онзи квартал, но се нуждаят от нашия хероин. Вече им казахме, че има голяма награда за чернокожата полицайка Таниша Уилямс и нейния бял приятел.
Бялото ветрило погледна стоическото лице на Уо Лап Лин и изведнъж се запита дали не бе направил грешка, като му каза, че разчита на чернокожи да решат този проблем.
— Няма значение дали котката е черна или бяла, стига да лови плъхове — добави той, цитирайки една от известните мъдрости на Дън Сяопин.
Уили почувства, че събитията се бяха обърнали срещу него. Двамата американци се бяха прибрали в родината си и вероятно нямаше да е трудно да предадат откраднатия документ в опасни ръце. Сега времето беше най-злият му враг.
Слухът се разнесе по улиците за по-малко от два часа. Таниша Уилямс бе оценена на петдесет килограма китайски бял прах.
В три часа следобед Лафранс седеше пред магазина за алкохол и пиеше бира. Още го болеше от удара и бе ядосан. От пустинята беше започнал да духа горещ вятър и температурата се повишаваше — нещо, което не помагаше на настроението му. От паркинга зад ъгъла се чуваха гласовете на Сам Лошия и Малката мечка, които тичаха насам-натам и се прицелваха с топката във въображаем баскетболен кош.
— Човече, ако гепя оная гаднярка, с кинтите ще си взема някоя готина слива за чукане — каза Сам Лошия, докато Малката мечка дриблираше на място с топката, без да бърза да играе заради жегата.
— Петдесет кила, така ли рече оня тип? — попита другият и спря да дриблира. — Чист ли е, или говорим за някакви лайна със стотици примеси?
— Не, не е менте. Сигурно е чист. Така каза китаецът — ухили се Сам Лошия.
Малката мечка отново започна да дриблира, заобиколи Сам Лошия и подскочи, все едно се прицелваше в кош.
Лафранс с усилие се изправи, приближи се до тях и попита:
— За каква далавера говорите?
Когато двамата му казаха, Лафранс се усмихна за пръв път, откакто бе преминало въздействието на ганджата. Знаеше, че скоро ще забогатее.
33.
Кръстникът
Таниша и Уилър се измъкнаха от Южния централен район в осем и трийсет сутринта, докато местните гангстери още спяха. Закусиха в кафенето до летището, отправиха се на север и в девет пристигнаха в Бевърли Хилс.
— Господи — възкликна тя, когато видя огромната къща, построена в колониален стил на Аутрийч Драйв. — Това ли е домът на чичо ти? Прилича на хотел.
— Той всъщност не ми е чичо. Само го наричам така. Един от най-старите приятели на баща ми. Мой кръстник. Винаги е бил на моя страна.
Уилър паркира ягуара на алеята за коли до фонтана с размери на плувен басейн, който бе охраняван от ято железни скулптури на чапли. От човките им струеше вода.
Кулите на къщата идеално се съчетаваха с колониалната архитектура. Градинарят азиатец метеше листа в едната част на огромното имение. Таниша и Уилър се приближиха до предната врата.