Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Чичо Алан е съдия във Върховния съд и важна клечка в Републиканската партия. Ако някой може да ни помогне, това е той.
— Но дали ще го направи? — попита тя.
Уилър сви рамене и натисна звънеца. Леля Вирджиния, изискана шейсет и осем годишна дама, им отвори вратата. Посивелите й коси блестяха. Беше облечена в копринена блуза с къси ръкави и пола на „Шанел“. Бижутата й бяха скъпи, но дискретни. Тя предложи бузата си на Уилър и той я целуна.
— Лельо Джини, това е приятелката ми Таниша Уилямс.
Вирджиния се обърна към Таниша и се ръкува с нея, после каза:
— Заповядайте, влезте. Алан много се зарадва, когато му се обади сутринта. Той е в Ловната стая и се опитва да свърже тонколоните на уредбата. Един господ знае дали ще се чуе нещо.
Минаха през великолепно фоайе, слязоха по три стъпала и се озоваха в голяма стая, украсена с глави на диви животни. Лъвове и антилопи ги гледаха с безразлични стъклени очи. Под стъклената маса, подпряна на слонски бивни, беше просната кожа на зебра. На лавицата на отсрещната стена имаше колекция от добре поддържани оръжия.
До камината стоеше съдията Алан Холингсуърт. Беше облечен в сини джинси, риза на зелени и бели райета и стар ръчно плетен пуловер. Той се обърна към тях и Таниша се озова пред най-впечатляващите сини очи, които бе виждала през живота си. Лицето му беше червендалесто, а косите — гъсти и сребристобели. Съдията Холингсуърт беше жива реклама на човек, чиято възраст се бе оказала благосклонна към него. Той се усмихна на Уилър.
— Проклетите жички се опъват. Не мога да ги накарам да заработят.
Холингсуърт се ръкува с Уилър и се обърна към Таниша, а Уилър ги запозна.
— Таниша Уилямс — повтори съдията, след като чу името й. — Струва ми се, че съм чел нещо за вас. Не разследвате ли убийството на Прескот?
— Да. Е, поне в началото го разследвах.
— Много се притеснихме. Прескот правеше такава стремителна кариера. Не можем да повярваме, че е бил убит.
В забележката му не прозвуча упрек.
— Точно затова искаме да говорим с теб, чичо Алан — каза Уилър. — Разследваме смъртта му и разкрихме неща, които не очаквахме. Накрая хванахме тигъра за опашката.
— Е, дошли сте където трябва — усмихна се Холингсуърт и посочи ловните си трофеи, сетне попита: — Желаете ли нещо за пиене?
— Не, благодаря — отговори Уилър.
— Добре, разкажете ми за какво става дума.
— Хората, които убиха Прескот, са опасни и жестоки — започна той. — Те са членове на хонконгска триада, известна като „Чин Ло“. В Лос Анджелис имат престъпна улична банда на име „Бамбуковия дракон“. Вече два пъти се опитаха да ни убият. Ако ни помогнеш, може да изложиш живота си на риск.
Настъпи мълчание, после мислите им бяха прекъснати от звънеца на вратата.
— Това трябва да е Кей — каза Вирджиния и отиде да отвори.
— Извикали сте майка ми? — стъписа се Уилър.
— Тя много се тревожи за теб. Когато ти не дойде на погребението на Прескот, Кей ни се обади. Знам, че иска да те види.
— Господи, чичо Ал — възкликна младият мъж. — Нищо не мога да ти разкажа, докато майка ми е тук.
— Съмнявам се дали присъствието на майка ти ще промени нещо — отговори Холингсуърт.
Те изчакаха, докато Катрин Касиди влезе в стаята. Както винаги тя изглеждаше поразително, макар че беше в траур. Кей се обърна към сина си с ледено изражение, без да направи опит да го прегърне. Погледна го веднъж и не обърна внимание на Таниша.
— Лиз ми каза, че докато ние погребвахме брат ти, ти си прекарал цяла седмица в Хонконг — започна направо.
— Майко, ще се опитам да ти обясня всичко, но няма да успея, ако непрекъснато ме прекъсваш.
— Ще помоля Есмералда да приготви нещо за ядене — рече Вирджиния и излезе.
— И така — каза Холингсуърт. — Нека да чуем разказа ти.
— Майка ми има право. С Таниша наистина ходихме в Хонконг. Донесохме това…
Уилър даде на кръстника си откраднатия документ.
Съдията разгледа изящно изписаните китайски йероглифи и лицето му помръкна. Преди да каже нещо, младият мъж му даде и превода, който Уилард Викърс бе изпратил по факса на капитан Верба. Холингсуърт прочете първата страница и я даде на Катрин.
— Потресаващо — отбеляза Алан. — Стига да е истина. Но какво общо има това с убийството на Прескот? Не виждам връзката. Занесете го в редакцията на „Лос Анджелис Таймс“.