Да яхнеш Змията

— Вие нямате ни най-малка представа какво искам. Обвиненията и позорът няма да помогнат на семейството на сина ми. Вдовицата и синът му ще трябва да вървят с наведени глави… Не, не вярвам, че всичко това е истина.

Катрин крещеше на Таниша, а стъклените очи на мъртвите животни от стените ги гледаха безучастно.

— Хайде да се успокоим — предложи Холингсуърт. — Мисля, че ако получим помощта на неподкупните политици, ще можем да решим случая и вероятно никой няма да разбере, че Прескот е бил замесен в тази история.

— А тя? — попита Катрин и посочи към Таниша с тънкия си пръст, отрупан с диамантени пръстени. — Тя умира от желание да намери изкупителна жертва.

— Госпожо Касиди, аз не се опитвам да опетня паметта на сина ви, но разкритията ни едва не отнеха живота на другия ви син. Уилър беше прострелян и за малко не го убиха. Той само иска да залови убиеца на брат си. Защо не се тревожите за онова, което може да се случи с него? Уилър още е жив.

Катрин Касиди стоеше, стиснала чантата си. Ноктите й се впиха в меката кожа като нокти на хищна птица.

— Вие наистина сте една жалка, зле информирана малка негърка — изсъска тя. — Изобщо не разбирате какво искам или какво ми е нужно. Дошли сте от мръсотията, затова цялата тази история има смисъл за вас. За мен това е отвратителна, необоснована измислица, плод на въображението ви, и не желая да ви слушам повече. — Възрастната жена се обърна и погледна гневно сина си. — Уилър, ако настояваш да следваш тази си линия на поведение, ще трябва да те изхвърля от имението на баща ти. Аз съм единственият изпълнител на завещанието му и имам тази власт. Ще се погрижа нищо от наследството му да не стигне до теб. Ще трябва да се оправяш сам и мисля, че нямаш мъжество за това.

— Тогава не го познавате — тихо изрече Таниша.

— Най-сетне нещо, за което сме на едно мнение — заяви Катрин, обърна се и излезе от къщата.

След няколко секунди Вирджиния се върна и ги погледна.

— Кей отиде ли си?

— Да — отговори Алан и се обърна към Таниша. — Извинявам се за расистките забележки на Катрин. За съжаление така е възпитана. Не разбира, че живеем в свят, различен от онзи, в който е израснала.

— Дали наистина е така? — попита Таниша.

Алан не обърна внимание на сарказма й. Уилър започна да крачи из стаята. Приближи се до прозореца и погледна красивия двор и фонтана. За миг застана с гръб към тримата, после се обърна и погледна кръстника си.

— Не искам да й причинявам болка, но мога ли да допусна да убият брат ми и да се измъкнат безнаказано?

— Не можеш — отвърна кръстникът му. — Затова да започнем отначало. Разкажете ми подробно всичко.