Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Таниша бе видяла първите три букви на регистрационния номер на белия фиат, когато преди няколко дни колата се доближи до тях на Манчестър авеню. Записа „ПТС“ в бележника си и ги добави към доклада си за произшествието. Компютърът се бе опитал да засече бял фиат с буквите, но не излезе нищо. Регистрационният номер беше или откраднат, или преправен. Ал Катсукура реши да се разходи из Китайския квартал и да потърси колата. Не очакваше да намери нещо.
Но понякога на полицаите им върви. Той забеляза автомобила на паркинга до централата на „Чин Ло“. Приближи се и видя, че „П“ е подправено „И“, а „С“ — „О“. Върна се с радостната вест и това даде на Рик Верба основателна причина за обиск. Съдията Холингсуърт подписа заповедта, както си седеше на бюрото на Таниша в отдел „Азиатска престъпност“ и я връчи на Т. Камерън Джоуб, който я погледна и я пъхна в джоба си.
— Добре — спокойно каза той. — Veritas praevalebit.
— Да, истината обикновено побеждава — рече Холингсуърт, — но не винаги.
Всички чакаха в отдела един час, докато полицаите от специалното тактическо поделение се събираха на паркинга пред сградата на Хил стрийт. Таниша и Уилър отидоха в бюфета и си поръчаха кафе. Тя се вгледа в лицето му с непроницаемо изражение.
— Какво има? — попита той.
— Понякога ме смайваш.
— Какво означава това?
— В кабинета на Верба, докато натриваше носа на онзи надут, пълен с латински цитати задник… ти беше… съвсем различен. Не съм те виждала такъв.
— Искаш да кажеш ненормален, извън контрол, луд за връзване?
— Не, по-скоро сексапилен — усмихна се тя.
— Сексапилен?
— Обзет от невъздържан, примитивен гняв. Винаги съм намирала това за сексапилно. Сигурно се дължи на африканската ми кръв.
— Господи, надявам се да е така! — ухили се той и я погледна сладострастно.
В десет и трийсет вечерта полицаите от специалното тактическо поделение бяха организирани, облечени в бронирани жилетки и събрани на паркинга на Силите за борба с азиатската престъпност. Разрешиха на Уилър да седи в колата, паркирана на няколко пресечки, заедно с Алан Холингсуърт, който трябваше да даде юридически съвет на място или да подпише още заповеди, ако се наложеше. Таниша седеше в микробуса на специалното тактическо поделение до офицера, отговарящ за комуникациите. Оттам по радиопредавателя тя можеше да следи какво става. Екип номер едно беше „Първоначално внезапно нападение“ и трябваше да атакува пръв. Екип две щеше да остане на втора линия и да блокира задния изход. Нямаше да влизат в централата на триадата, защото очакваха престрелка и не искаха да попаднат в кръстосан огън. Екип три беше резервен и чакаше във втория микробус.
Акцията бе запланувана за единайсет и петнайсет. Ал Катсукура, който носеше кутия с пица, потропа на вратата на централата на триадата. Отвори му млад китаец, облечен в черно, който погледна озадачено пицата. Тогава екип едно нахлу в сградата. Повалиха младежа и го закопчаха с белезниците за стар чугунен радиатор.
— Полиция! Всички на пода! — изкрещя командирът на неколцината стреснати бандити от „Бамбуковия дракон“.
Китайците извадиха пистолети и започнаха да стрелят.
Уили чу изстрели и викове и излезе от стаята, където обсъждаше план за действие с Бялото ветрило. Изведнъж малката дървена къща сякаш се взриви. Бандитите от „Бамбуковия дракон“ крещяха от гняв, както и за да си вдъхнат смелост. Бяха грабнали руски автомати и стреляха по полицаите. Уили бързо бе заобиколен от четирима гангстери. Китайците бяха въоръжени до зъби и стреляха по всичко, което се движеше, опитвайки се да избутат Уили през задната врата на сградата.
Изведнъж коридорът отпред се изпълни с ченгета. Младите гангстери, които придружаваха Уили, ги засипаха с куршуми и убиха двама.
Задната врата на къщата се отвори и Уили и четиримата му придружители хукнаха надолу по стълбите. Екип две беше готов и полицаите откриха огън с автоматичните си оръжия. Жертвайки себе си, гангстерите от „Бамбуковия дракон“ пазеха с телата си най-могъщия хонконгски Шан Чу. Вмъкнаха се обратно в къщата. И в следващия миг всички до един бяха убити пред очите на Уили, който по чудо остана невредим. Той беше принуден да остане в сградата и нямаше накъде да бяга.
С насочени оръжия, двама полицаи от специалното поделение скочиха в ъгъла на коридора, където стоеше Уили.