Бунтът на кралицата [bg]

— Камъкът, Картие…

Ръката му се затегна около мен; проговори с устни в оплетените кичури на косата ми:

— Намерила си го?

Долових копнежа и страха в гласа му… сякаш мисълта, че камъкът беше толкова наблизо, беше колкото удивителна, толкова и ужасяваща. Облегнах се на него, черпейки от силата му и се усмихнах, когато осъзнах, че изпитваше две противоположни чувства едновременно.

А после действителността се провря между нас; той ме държеше, а аз бях само по долно бельо, магическият камък беше някъде в краката ни, скрит в дрехите ми. Не знаех кое беше по-удивително. Ако се съдеше от натиска на ръцете му върху кръста ми… Картие също не знаеше.

— Да. Крия го в корсета си.

Той мигновено коленичи и взе медальона като го постави на писалището си. Бях удивена от безразличието му към него, държеше го като обикновено бижу. Погледът му се върна към мен и раната ми, видях колко блед и тревожен беше.

Бях облечена само в безръкавната си долна риза, която ми стигаше до коленете, и дългите си вълнени чорапи, които се бяха смъкнали до прасците. А кръвта ми разцъфваше ярка и червена върху белия лен, който не можех да повдигна и огледам, освен ако не исках да се разголя напълно пред Картие.

Той сигурно беше прочел мислите ми. Отиде до гардероба си и ми донесе чифт свои бричове.

— Знам, че са твърде големи за теб — каза, като ги вдигна към мен. — Но ги нахлузи. Трябва да прегледам раната ти.

Не възразих. Той ме отведе до леглото си и ми обърна гръб, като остави панталона си в ръцете ми. Седнах на дюшека, откопчах камата от бедрото си и започнах да провирам крака през бричовете му, трепвах, когато болката отекваше като ехо в корема ми.

— Добре — казах. — Можете да гледате.

Той се озова до мен в миг; помогна ми да легна върху одеялата му и положи главата ми на възглавницата си. После, леко и внимателно, запретна долната ми риза, за да оголи корема ми, внимателно опипвайки с пръсти раната ми.

— Не е дълбока — каза и загледах как напрегнатото му лице се отпуска. — Но трябва да я зашия.

— Мисля, че корсетът ми е спасил живота — прошепнах, а после отпуснах глава назад и се засмях.

Той не смяташе това за забавно. Не и докато не го накарах да донесе корсета ми и той го вдигна. И двамата видяхме, че плътната материя, разкъсана и окървавена, беше поела по-голямата част от силата на острието, беше ме предпазила от по-дълбоко пронизване.