![Бунтът на кралицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/1/buntt-na-kralicata-bg-download.jpg)
Бунтът на кралицата [bg]
- Автор: Росс Ребекка
- Серия: Бунтът на кралицата #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2852-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бунтът на кралицата [bg]». Краткое содержание книги:
— В името на боговете небесни, счупи ли си нещо? — Гледаше устната ми, за която бях забравила. По брадичката ми се бе стекла тънка струйка кръв.
— Не, само ме поразтърси — казах. — Как е Мерей?
— Добре е.
Хвърлих поглед над рамото му и видях как тя и кобилата се приближаваха към нас. Погледът й ме обхвана; мръсотията по мен, скъсаната ми рокля и кръвта ми. Страхът й най-сетне се пробуди, прекосявайки разстоянието между нас като сянка.
Бри, Бри, какво правиш?
— Кълна се, че избрах най-спокойните коне за тази обиколка — каза Шон и поклати глава. — Не мога да повярвам, че и двата се подплашиха. Извинявам се.
— Не си виновен ти — казах и положих длан върху ръката му. — Нали нямаш нищо против да се върнем в замъка?
— Разбира се — каза Шон и подложи коляно, за да ми помогне да се кача на коня.
Върнахме се до вътрешния двор, където трупата на Мерей се готвеше за разходка. Настойчиво ме поканиха да се присъединя към тях, но отклоних предложението. Можех да мисля само за две неща; трябваше да си сменя роклята и да изжуля пръстта от ноктите си, преди Аленах да се върнеше. Имах нужда от уединение, за да заплача от облекчение, че Камъкът на здрача беше у мен.
Направих и двете, а после се оттеглих за следобеда, като дадох на сърцето и ума си време, за да се успокоят и подготвят за това, което предстоеше. Едва след вечерята, когато сновях нервно в стаята си, и се опитвах да дам на Картие достатъчно време да излезе от залата преди срещата ни в стаята му, на вратата ми се почука.
Предпазливо отворих и открих камериерката си, застанала на прага с писмо в ръка.
— Една от музикантките ви покани да се присъедините към нея в библиотеката тази вечер — каза момичето и почтително ми подаде плика.
Взех го с пълното съзнаване, че пазачът до мен гледаше.
— Благодаря.
Камериерката изчезна, преди да успея да затворя вратата си. Знаех, че Мерей искаше да обсъдим случилото се тази сутрин, че това беше нейният опит да ми позволи да обясня поведението си.
Отворих плика и от него се плъзна късче пергамент.
Сърцето ми се изпълни с вълнение, когато разпознах почерка й:
Ще се срещнеш ли с мен?
Поколебах се; исках повече от всичко на света да отида при нея. Но преди да взема решение, видях елегантният почерк на Мерей да се плъзга по хартията. Дъхът ми секна, плъзгаше се като черна змия и най-сетне спря върху хартията с наклонен почерк на деърински.
Срещни се с мен.
Споменът на Тристан неочаквано ме завладя. Този път закъснях и се поддавах. Въздъхнах, наблюдавах как ръката му смачкваше съобщението и отиде към огъня, пламтящ в огнището му, след което запрати пергамента към пламъците.
От два дни я чакаше да му изпрати това съобщение.
Тристан беше поканил принцеса Нора Кавала в Дамхан под маската на предано гостоприемство. Тя се беше съгласила да отседне в замъка му и двамата знаеха, че поводът беше да съставят план да отмъкнат Камъка на здрача от майка й, кралицата, преди войната да се развихри и да връхлети западна Мевана.
Тристан се измъкна от стаята. Коридорът беше тих и тъмен. Само няколко свещи догаряха, хвърляйки чудовищна светлина по стените, когато тръгна.
Беше се питал как ли щеше да се поквари магията на кралицата в битка. Беше чел само една история за това, която Лиадан се бе постарала да предаде на поколенията, тъй като описваше какво бе сторила бойната магия. Неудържими бури, неземни създания, надигнали се от сенките, мечове, които отнемаха зрението, щом пронижеха плътта, стрели, които се умножаваха и се връщаха при изстрелялите ги лъконосци…
Потръпна, надявайки се, че Нора бе готова да изпълни предложението му и той щеше да се сдобие с Камъка на здрача, преди да избухне войната.
Тристан изкачи стълбите до третия етаж; безшумно мина надолу по тесен коридор до изхода към северния парапет.
Пристъпи навън върху платформата му, излизайки в студената нощ.
Земите му бяха залети от лунна светлина. Всичко изглеждаше толкова малко, като завивка от тъмнозелени, кехлибарени и стоманеносиви парчета, съшити с небесна искра. Луната бе налята и златиста, пълна и кръгла, звездите — разпръснати около нея като захар, посипана по черно кадифе.
С крайчеца на окото си видя раздвижването на една сянка и разбра, че беше дошла.
— Не трябва ли да си намерим по-добро място за срещи? — попита той.
— А защо бих се срещал с вас? — отвърна мъжки глас.