Бунтът на кралицата [bg]

— Нека ви върна панталоните, а после може да ме отведете до стаята ми — казах и Картие се изправи като застана с гръб към мен. Свалих бричовете, закопчах отново камата си и внимателно спуснах крака на пода; долната ми риза се спусна надолу до коленете ми. Билките, които ми беше дал, сигурно се бяха разнесли из кръвта ми, защото болката беше само тъпо пулсиране в ребрата ми.

Събрахме частите от роклята ми, после Картие взе един свещник и аз го поведох през лъкатушещите вътрешни коридори, показвах му пътя до стаята с еднорога. Едва след като отворих скритата врата към стаята си, той попита:

— А как откри тези врати и тайни пътеки?

Обърнах се да го погледна през светлината на свещите с един крак в стаята си, а другия — във вътрешния коридор, с диплите на роклята ми, смачкани и притиснати към гърдите.

— Около нас има много скрити врати, които се виждат ясно. Просто не отделяме нужното време да ги открием и отворим.

Той се усмихна на това, внезапно придоби изнурен и уморен вид, имаше нужда от сън.

— Сега знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябвам — прошепнах. — Лека нощ, Тео.

— Лека нощ, Амадин.

Затворих вътрешната врата и пригладих гънките на гоблена. Преоблякох се по нощна риза, скрих окървавените си дрехи на дъното на сандъка си и пропълзях в леглото, все още с Камъка на здрача около шията ми. Гледах как огънят в огнището ми започваше да гасне, пламък по пламък, и мислех за Журден.

Утре.

Утре той щеше да се върне у дома.

Затворих очи и се помолих у Ланън все още да беше останала капчица милост.

Но всичките ми сънища бяха погълнати от един смразяващ образ, който не можех да разбия; Журден, коленичил при столчето за крака в подножието на трона, докато брадвата прерязваше врата му.