Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
1
Тел Авив, 21 август 1967
Мила Доротка,
Тук имам чувството, че блажа за чуждия, а постя за своя хляб. Докато ти пиша тези редове, знам, че вече си станала по-млада от мен там, в твоя Краков, в онази наша стая, където винаги е петък, където ни тъпчеха с канела, сякаш сме ябълки. Ако някога получиш това писмо, в мига, когато го четеш, ще бъдеш no-възрастна от мен.
Исак е добре, лежи някъде в някоя болница на бойното поле, но се възстановява бързо и това личи по буквите от ръкописа му. Пише, че сънува "краковската тишина, тридневна, два пъти подгрявана, малко загоряла на дъното". Скоро ще се срещнем и аз се плаша от тази среща не само поради раната му, за която още нищо не знам, но и за това, че всички ние сме дървета, закопани в своята сянка.
Щастлива съм, че ти, която не обичаше Исак, остана там, далеч от нас. Сега на нас двете ни е по-лесно да се обичаме.
2
Йерусалим, септември 1968
Доротка,
Само няколко реда: запомни завинаги - работиш, защото не знаеш да живееш. Ако умееше да живееш, нямаше да работиш и никаква наука нямаше да съществува за теб. Но нас всички ни учеха само как се работи, и никой не ни е учил как се живее. И ето че аз не умея. Вървях с кучета по непозната пътека във висока гора. Над пътеката се надвесваха клони. Накланяйки се към своята храна - към светлината, дърветата създаваха красота. От своята храна аз умея да създавам само спомени. Няма да стана красива от своя глад. Към дърветата ме привързва нещо, което те умеят, а аз не. А тези дървета ги привързват към мен само моите кучета, които тази вечер ме обичат повече, отколкото други вечери. Защото техният глад е по-хубав, когато са гладни от дърветата, отколкото когато са гладни от мен. Къде е тук твоята наука? В науката, за да продължиш нататък, е достатъчно да знаеш само последната дума в своята специалност. С красотата не е така.
Исак се върна, белезите не се виждат, когато е облечен, хубав е като някога и има вид на пес, който се е научил да пее краковяк. Харесва повече дясната ми гръд от лявата и спим непристойно. Има същите дълги крака, с които прескачаше стъпалата във Вавел и които от време на време обхваща с ръце около колената, когато седи. Името ми изговаря така, както бе използвано в началото, преди всички употреби, докато още не се бе изтъркало, минавайки от уста на уста... Да се разберем така: ще си разделим ролите и ти там, в Краков, продължавай да се занимаваш с наука, а аз тук ще се уча как се живее.