И пета ще умре [bg]

68

Клеър

Ден трети, 14:30 ч.

— Защо Бишъп ще работи с Либи Макинли? — попита Клеър.

— И което е по-важно, защо Либи Макинли ще работи с него? Убил е сестра й, за Бога! — отвърна Наш.

Бяха се върнали в координационния център.

Снимката на Бишъп в пикапа беше увеличена и принтирана, и вече залепена на една от белите дъски в предната част на стаята.

— Трябва да го споделим с ФБР — заяви Клоз от заседателната маса. — Тези случаи са свързани с У4М. Те трябва да знаят.

И Клеър, и Наш го зяпнаха.

Той вдигна ръце.

— Какво? Не можем да го скрием!

— Къде е сега Либи Макинли? Излязла е от затвора, нали? Има ли си надзорник или някой, който я следи? — попита Клеър.

Клозовски придърпа лаптопа си. След няколко натискания на копчетата, пребледня.

— Какво?

Той се ококори и прегледа набързо резултата.

— Това не е добре.

Клеър поклати глава, пресече стаята и обърна лаптопа, за да може да прочете какво има на екрана му.

— Давай и бездруго не го четях — сопна се Клоз.

Тя вдигна ръка и му даде знак да замълчи.

Колелцата на стола му заскърцаха, когато сърдито се отблъсна от масата.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — възкликна накрая Клеър и пак обърна екрана към него.

— Аха — съгласи се той.

— Какво има? — попита Наш и отиде да застане зад тях.

— Либи Макинли е намерена снощи мъртва от Пул и компания. Очите са извадени, отрязани са едното ухо и езикът. Освен това е измъчвана — отвърна Клеър.

Наш се намръщи.

— Ако Либи и Бишъп са работили заедно, защо ще я убива? Това е безсмислено!

— Какво около него ти се вижда смислено? — Клеър погледна към вратата и стаята през коридора, заета от ФБР. — Защо тези типове не са ни казали?

Клоз изпъшка.

— Преди две секунди искаше да скриеш какво сме научили за Бишъп, а сега се чудиш защо ФБР ни е отрязало от случая? — и разпери и двете си ръце. — Техен случай, наш случай. Съвсем различни са.

— Досега каза Наш.

— Досега.

Клеър пресече стаята и огледа коридора.

— Не съм виждала тези типове от вчера, а вие? Вратата им е затворена.

— Не съм виждал никой от тях от апартамента на Портър насам — каза Наш.

Клеър се извърна към него.

— Трябва пак да опитаме да се обадим на Сам.

Наш извади телефона си и набра номера. След малко поклати глава.

— Все така гласова поща, няма отговор.

— Трябва да идем до тях — предложи Клозовски. — Нещо не е наред.

— Мислех, че те е страх да се забъркваш в неприятности. Че според теб той трябва да си изпие лекарството и да следва заповедите — обади се Клеър.

— Това беше преди час. Сега имам чувството, че нещо не е наред.

Наш се взираше в екрана на телефона си.

— Хлапето е право, странно ми се струва. Сам не изчезва от радара просто така. Щеше да отговори на някой от нас.

Клеър въздъхна.