И пета ще умре [bg]

— Майка ми правеше какаото така, с ванилия, и макар да са минали доста години, още се придържам към този навик. Ванилията добавя щипка загадъчност, намек за нещо специално… — той сложи чаши пред всеки от гостите си и се върна на масата с третата в ръка. Седна и се усмихна на децата.

— Предполагам, разнасянето на словото е трудна работа в днешния свят. Толкова хора са загубили вяра. Навярно е разочароващо.

— Към каква религия се придържате вие, господин… — Кейти Куигли си свали ръкавиците и се вкопчи в чашата си. Мъжът забеляза, че не отпи от напитката.

— Може да ми казвате Пол13 — той й се усмихна и отпи от какаото си.

— Като апостол Павел — отбеляза Уесли, преди да отпие на свой ред от чашата си.

— Също като апостола — мъжът обърса уста с ръкава на ризата си. — Предполагам, че по религиозните въпроси съм все още в процес на търсене. Взел съм по нещо оттук и по нещо оттам. Стигнал съм до извода, че откритието може да е също тъй просветляващо като Евангелието.

— Църквата ни е на около километър оттук. Защо не се присъедините към нас? Имаме открити срещи всяка събота, от осем вечерта нататък, и продължават само около час. Сигурен съм, че всички с радост ще изслушат представите ви… — Уесли отпи отново от какаото си. Капка шоколад остана в ъгълчето на устата му. — Много е вкусно!

Седналата до него Кейти подскочи и го изгледа с присвити очи.

Дали не я беше ритнал под масата?

Уесли продължи:

— След събранията обикновено сервират кекс и освежаващи напитки. Може да ни споделите рецептата си за горещ шоколад!

— Струва ми се, че си прекарвате отлично!

Кейти поднесе чашата към устните си. Мъжът проследи как души димящата напитка. Отпи малка, колеблива глътка.

— Ммм, страхотно! — и върна чашата на масата пред себе си, като я завъртя няколко пъти, преди да отпусне ръце в скута си.

— Радвам се, че ви допада.

— Имаш ли семейство, Пол? — попита Кейти.

— Имам дъщеря на твоята възраст. И тя е малко срамежлива понякога.

— О, аз не съм срамежлива.

— Така ли?

Кейти поклати глава и отново пробва горещия шоколад. Мъжът не беше сигурен дали наистина пие или просто поднася чашата към устните си в опит да изглежда, все едно се наслаждава.

— Кейти е даже много приказлива, щом веднъж опознае събеседника си — включи се Уесли.

— Къде е дъщеря ти? Вкъщи ли е? — Кейти плъзна поглед по малката кухня.

— Почива си горе. Не се чувства добре в последно време.

— А госпожа Пол къде е?

Мъжът с черната плетена шапка сведе очи.

— Боя се, че я изгубих при раждането на дъщеря ни. Имаше… усложнения.

— Неведоми са божиите…

Той махна с ръка към момичето.

— Добре съм запознат със загадъчните му пътища.

— Има изпитания. Той те изпитва. Изпитва вярата ти — уточни Уесли.

— Напълно е възможно това да е истина, но не прави подобни случки по-безболезнени. Вие двамата губили ли сте човек, който ви е близък? Най-скъпият на света за вас?