И пета ще умре [bg]

Полежа няколко минути, може и секунди да са били. Времето и съзнанието вече не бяха плавни, а се бяха превърнали във въжена стълба без начало и без край, на която само се мъчеше да се задържи.

Бученето в ушите му заглъхна, заменено от равномерното тиктакане на стария часовник в дървена кутия в края на коридора. Виждаше част от него, но циферблатът беше обърнат настрани и стрелките сочеха към нещо друго.

Освободи дясната си ръка и измъкна глока от презраменния кобур.

Нямаше и следа от Бишъп.

Пул седна полека, първо приведен, в очакване замайването да отмине. С лявата ръка напипа чувствително място отзад на тила си, където Бишъп го беше ударил. Там имаше буца с размер на юмрук. Нямаше обаче кръв. Можеше да се окаже със сътресение, не беше сигурен. Успя да подвие крака и се застави да се изправи. Пред очите му се разлюля бяла вълна и той се облегна на стената, за да не припадне пак.

Пистолетът му тежеше и за малко да изпадне от ръката му. Стисна го по-здраво и нарочно притисна пръст в острия ръб на предпазителя, усещането за болка му помогна да се съсредоточи.

Пул тръгна по коридора, изпънал ръце като за стрелба и насочил дулото на пистолета към пода пред себе си.

Коридорът от входа водеше към дневна и трапезария отворен тип с кухненски бокс в дъното, оскъдно обзаведени. Той огледа и трите пространства, а после съсредоточи внимание върху другия коридор от отсрещната страна на къщата, вляво спрямо дневната част. За разлика от този на входната врата, другият беше тесен. Откри малка баня в единия му край и единична спалня в другия. Чаршафите на двойното легло бяха опънати по войнишки. Бишъп го беше оправил.

В дъното на стаята имаше тоалетка. Три от чекмеджетата бяха отворени и празни. В банята Пул завари мивката мокра, но обичайната козметика липсваше.

Имаше чувството, че Бишъп е бил тук допреди малко, че това е някакъв вид убежище. Не беше очаквал федерален агент да изникне на прага му. Беше се уплашил и се беше изнесъл набързо.

Пул посегна към телефона си. Нямаше го.

Върна се в коридора с мисълта, че го е изтървал по време на борбата с Бишъп, но не го намери и там.

Дийнър!

Отправи се към вратата и дръпна бравата.

Заключена.

Бишъп си беше дал труда да заключи вратата на излизане.

Пул се помъчи с ключалката, движенията му още не бяха напълно сигурни.

Зимният вятър нахлу в къщата.

От другата страна на улицата вратата на изоставената къща зееше отворена.

Пул се втурна през улицата, все още стиснал пистолета пред себе си, смътно си давеше сметка, че в съседската къща завесите пърхат издайнически, а силуетът на съседката се очертава от голям зелен екран зад нея, на който голф турнирът отстъпва на реклама на коли.

Не осъзнаваше, че е изкрещял името на Дийнър, докато звукът на собствения му глас не отекна срещу него в иначе тихата къща, първоначално не забеляза и тялото, облегнато на стената в ъгъла на дневната с шия, яке и риза, просмукани с кръв.