И пета ще умре [bg]

— Според Битие 3:19 Бог е казал: Ще се върнете в земята, защото от нея сте взети. Защото сте пръст и в пръстта ще се върнете.

— Значи, няма надежда… — мъжът обхвана с жест стаята. — Всичко това и не сме нищо повече от пръст. И всички, които обичаме, са само храна за червеите и дърветата… — той чу гнева да се надига в гласа му и го стъпка безмилостно. — Предполагам, че в такъв случай трябва да се стараем да сме сред праведниците, та да можем да се надяваме да попаднем сред тези сто четиридесет и четирите хиляди.

Уесли побутна брошурката по-близо до него.

— Присъединете се към нас, разпространявайте словото и това ви дава най-голяма надежда. Никога не е твърде късно.

Мъжът с черната плетена шапка се вкопчи в празната си чаша.

— О, не съм сигурен. За някои от нас навярно вече е късно.

С рязък замах вдигна чашата и я стовари в слепоочието на Уесли. Порцеланът се пукна при удара и малката извита дръжка остана да виси на показалеца му за момент, преди да падне на масата. Момчето се катурна настрани и падна на пода заедно със стола си.

В първия момент Кейти не разбра какво е станало току-що, ококорена зяпаше падналия до себе си спътник. Взираше се в него като очарован от телевизионно предаване зрител, умът й не желаеше да възприеме видяното.

Мъжът с черната плетена шапка използва този миг на колебание да скочи и да я сграбчи за яката.

Кейти блъсна ръката му, откопчи се от хватката му и плисна срещу него остатъка от горещия си шоколад, преди да се обърне и да хукне по коридора към входната врата.

Течността изгаряше очите му и меката плът под тях. Но на мъжа не му пукаше. Не го усети изобщо. Прескочи стола и се втурна след момичето.

— Кейти? Скъпа? Никой ли не ти е казал колко е грубо да ставаш от масата, без да искаш разрешение?

Тя стигна до входната врата и задърпа бравата в стремежа си да излезе.

Ключът беше в джоба на мъжа.

Момичето заблъска що вратата и с двата си юмрука. Запищя. Мъжът с плетената шапка почти не я чуваше. Писъците й бяха приглушени, като под вода. Тя се извърна и опря гръб във вратата.

— Моля ви…

Мъжът посегна към раната си. Свали ръка с пръсти, покрити с прясна кръв. Представяше си я как се процежда през новоразкопаната пръст в някакво забравено гробище.

— Моля ви, недейте…

Главата й много здраво издумка, когато той я блъсна в твърдото дърво, а пръстите му оставиха кървави мазки по челото й.