И пета ще умре [bg]

— А има ли как да се познае колко време е бил тук? — попита Пул.

Тя поклати глава.

— Бил е готов да се изнесе всеки момент. Вероятно е тръгнал за по-малко от десет минути. Но може да е стоял в къщата дни или месеци.

— Жената отсреща твърди, че помни да го е виждала минимум от шест месеца — каза Хърлес.

— Значи Бишъп е подготвил мястото за убежище още преди да го разкрият като У4М.

— Така изглежда. Според регистрите къщата е собственост на дъщерна компания на „Талбът Ентърпрайзис“. Те изкупуват къщи в този район от две години насам и ги дават под наем. Поддържат водопровода и тока, за да не замръзват тръбите, докато къщите са празни. Кварталът привлича бездомници и скитници като мухи. Щом е преодолял ключалката, Бишъп е могъл да влиза и излиза както му е изгодно. Не е трудно да носи маскировка в такова време. Всички са увити като мумии. Нямало е да изпъква.

— Ако е приготвил това убежище предварително, най-вероятно има и други.

— И аз така бих предположил.

Пул се обърна към криминалиста.

— Ами мобилните телефони? Бишъп взе моя и на агент Дийнър.

— И двата са спрели да излъчват в два и двайсет и четири този следобед.

Пул свали торбичката с лед и се извърна към старши агент Хърлес.

— Може ли да се върнем в другата къща? Искам да огледам по-добре онази стена.

Тялото на Дийнър липсваше, но тъмночервеното петно стоеше. Пул все още чуваше дрезгавия глас на партньора си и тътренето на подметките му. Направо, го очакваше да излезе от задната стая, следван от някой от останалите криминалисти.

Специален агент Хърлес посочи стената с графити.

— Какво можеш да ми кажеш за отрязаните участъци?

Окото на Дийнър все още се крепеше на ръба на прашната мазилка, до него беше поставена табелка с надпис 37.

Пул прокара пръст по ръба на отвора.

— Тук имаше куплет от Дикинсън. Написан с черен маркер или тънкописец. Гласеше: