Гробовни тайни [bg]

— Какво е това място? — попитах аз. — Мислех, че тук наоколо няма пещери.

— Всички мислят така.

Включително и полицията.

— Тук ли се криеше миналия път?

Той вдигна рязко глава.

— Мамка му, от никого не се крия! Винаги слизам тук!

— Защо?

— За да се отърва от хора като теб. А сега млъквай!

Той започна да рови из боклуците по пода и извади парче шоколад. Скъса обвивката му и го захапа така, сякаш умираше от глад. След като го изяде, отвори една бутилка с вода и наклони главата си назад, за да отпие. Докато гледах как адамовата му ябълка се движи нагоре-надолу, усетих колко пресъхнало е гърлото ми.

Хвърли празната бутилка настрани, след това кимна към Софи.

— Събуди я.

— Има нужда от сън.

— Искаш ли аз да я събудя?

Кървавата му ръка се протегна към Софи. Отблъснах я, без да се замисля. Монк застана съвсем неподвижно, вперил черните си очи в мен.

— Не е добре — започнах аз. — Ако искаш да ти помогне, трябва да я оставиш да си почине. За бога, току-що претърпя катастрофа.

— Не знаех, че ще се преобърне така.

Гласът му звучеше мрачно. Погледна отново към Софи и този път забеляза избледняващата синина върху лицето й.

— Какво й се е случило?

— Не знаеш ли? Някой е нахлул в къщата й и я е нападнал.

Нещо сякаш проблесна в тъмните му очи. Широкото му чело се намръщи и по него се появиха дълбоки гънки.

— Всичко беше обърнато наопаки. Нея я нямаше. Не бях… Не можех…

Той сложи ръце върху плешивата си глава и започна едва доловимо да мърмори нещо.

— Какво не можеш? — опитах се да го притисна аз.

— По дяволите, не мога да си спомня!

Викът му отекна в малкото помещение. Започна да блъска главата си с длани, като че ли искаше да се самонакаже.

— Опитах отново и отново, но нищо не излиза! Ти нали си лекар, кажи какво ми е?

Не можех да намеря отговор на този въпрос.

— Бях общопрактикуващ лекар, но има специалисти…

— Майната им! — слюнки хвърчаха от устата му. — Какво знаят тези копелета в бели престилки?

Този път проявих достатъчно разум и замълчах. Като че ли част от гнева му го напусна. Отваряше и затваряше големите си ръце, вперил поглед в Софи. Тя още не се бе събудила.

— Ти и тя… Тя ти е гадже.

Точно щях да отрека, но нещо отвътре ме възпря. Така или иначе Монк не очакваше да му отговоря.

— И аз имах гадже.

Сключи ръце и ги сложи зад врата си.

— Убих я.