Гробовни тайни [bg]

Пристъпите продължили, но под земята той ги осъзнавал много слабо. Понякога се събуждал в друга пещера или тунел, а не в тези, в които бил заспал, без да си спомня как се е озовал там. Започнал да спи с фенерче в джоба, защото се страхувал, че тези случаи може да се повторят.

Един ден установил, че върви покрай пътя посред бял ден. Бил объркан, дрехите му били мръсни, мислите — неясни. Нямал никаква представа къде се намира и какво прави там. И тогава полицията го открила.

За първи път чул за Тина Уилямс и Зоуи и Линдзи Бенет, когато го обвинили в убийството им.

— Тогава защо се призна за виновен? — попитах аз.

Монк разсеяно се почеса по ръката, черните му като копчета очи бяха вперени в една точка.

— Всички казваха, че аз съм го направил. Открили са вещите им в караваната ми.

— Но щом не можеше да си спомниш…

— Да не мислиш, че ми пукаше?

Той впери поглед в мен, но изглежда и това му струваше усилие. Сви се и отново се разкашля. Пристъпът беше по-силен и когато отмина Монк, едва си поемаше въздух.

Протегнах ръка към китката му, без да се замисля.

— Чакай да ти премеря пулса…

— Ако ме докоснеш, ще ти счупя ръката.

Моментално се дръпнах. Монк се облегна на скалата и ме изгледа с подозрение.

— Ако наистина си лекар, защо копаеш трупове? К’во си мислиш, че ще ги съживиш ли?

— Не, но мога да помогна на полицията да открие убиеца.

Съжалих в момента, в който го казах. Гърдите на Монк отново започнаха да свирят и реших, че пак ще се закашля, но след малко разбрах, че всъщност се смееше.

— Все така се правиш на голям умник — избоботи той.

Но скоро смехът му затихна. Гърдите му свиреха при всяко поемане на въздух, а лицето му бе облято в пот. Черните му очи изглеждаха потънали дълбоко в покрития с жълтеникава кожа череп.

— Значи инфарктът е бил истински? — отбелязах аз.

Монк прокара ръка по главата си, палецът му попадна във вдлъбнатината на челото му. Изглежда, това му действаше успокояващо.

— От кокаина.

Трябваше ми малко време, за да разбера какво иска да каже.

— Взел си свръхдоза кокаин? Нарочно?

Голямата глава кимна в знак на съгласие. После Монк я разтърка с ръце.

— Колко?

— Достатъчно.