Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Заповядайте на вашия моряк да спусне трапа — каза единият от тях на английски. И двамата офицери се бяха опулили и не вярваха на очите си. Това беше невъзможно.
Въоръженият мъж вдигна автомата си и се прицели в Келър.
— Давам ви три секунди — каза той на Лундквист, — след това ще пръсна главата на колегата ви.
Почервенял от гняв, Лундквист се приближи до микрофона.
— Спусни трапа — каза той на моряка.
На мостика се върна отмалял глас:
— Но, сър…
— Всичко е наред, момко — каза Лундквист. — Прави, каквото ти казвам.
Морякът вдигна рамене и натисна копчето на малката конзола в челото на трапа. Чу се бръмчене на мотори и трапът бавно заслиза към морето. Две минути по-късно още четирима души, всичките облечени в черно, заблъскаха моряка по палубата към надстройката, докато петият връзваше моторницата. След още две минути и той се качи на мостика откъм левия борд. Очите на моряка се бяха разширили от страх. Когато се качи на мостика, той видя другите двама въоръжени, които пазеха офицерите.
— Какво, за Бога?… — попита морякът.
— Не се притеснявай — нареди му Лундквист. След това попита на английски единствения въоръжен, който бе говорил досега:
— Какво искате?
— Искаме да си поговорим с вашия капитан — каза мъжът изпод маската си. — Къде е той?
Вратата откъм кормилото, водеща към вътрешното стълбище, се отвори и Тор Ларсен влезе на мостика. Видя тримата си подчинени с ръце зад главите и седмината, облечени в черно терористи. Очите му, когато той погледна задалия въпроса човек, бяха сини и дружелюбни като пропукващ се айсберг.
— Аз съм Тор Ларсен, капитанът на „Фрея“ — бавно каза той, — а кои, по дяволите, сте вие?
— Няма значение кои сме — каза водачът на терористите. — Ние току-що превзехме вашия кораб. Ако офицерите и хората ви не правят, каквото им се каже, ще убием за назидание този моряк. Кое от двете предпочитате?
Ларсен се озърна. Три от автоматите бяха насочени право към осемнайсетгодишното моряче. То беше пребледняло като тебешир.
— Господин Лундквист — официално каза Ларсен, — правете, каквото ви кажат тези хора. — Погледна пак водача и попита: — Какво точно искате да направите с „Фрея“?
— Нищо особено — отговори му терористът без колебание. — Не желаем злото на никого от вас, но ако исканията ни не бъдат задоволени напълно, не ще се поколебаем да направим нужното, за да постигнем целта си.
— И тогава?
— Най-късно след трийсет часа западногерманското правителство трябва да освободи двама наши другари от един западно берлински затвор и да ги прехвърли на сигурно място. Ако не го стори, ще взривя вас, екипажа ви, кораба ви и един милион тона суров нефт ще се разлее по Северно море.
11.
От 03,00 до 09,00
Водачът на седмината маскирани терористи впрегна хората си в работа с методична прецизност, която дълго бе репетирал мислено. Издаваше бързи заповеди на език, който капитан Ларсен, офицерите му и младият моряк не разбираха.
Петима от маскираните изблъскаха двамата офицери и моряка към задната част на мостика, достатъчно далеч от командните табла, и ги заобиколиха.
Водачът вдигна автомата си към капитан Ларсен и му каза на английски:
— Каютата ви, капитане, ако обичате.
В колона по един, най-отпред Ларсен, водачът на терористите след него и един от хората му с автомат най-отзад, тримата мъже слязоха по стълбището от мостика до четвърта палуба, един етаж по-долу. На средата на стълбището, на площадката, Ларсен се обърна и погледна назад и нагоре, измервайки разстоянието и правейки си сметка ще може ли да надвие двамата.
— Изобщо не се опитвайте — каза гласът изпод маската зад гърба му. — Никой човек с ума си не спори с автомат на разстояние три метра.
Ларсен пак ги поведе надолу по стълбището. На четвърта палуба се намираха жилищата на старшите офицери. Каютата на капитана както обикновено беше откъм десния борд, където започваше извивката на надстройката. По към левия борд се намираше малката библиотека с картите. Рафтовете й бяха запълнени с висококачествени морски карти, с чиято помощ човек можеше да се озове на желания океан или бряг, на всяка котвена стоянка по света. Всички те бяха копия от оригинали, изработени от Британското адмиралтейство, най-добрите на света.
Следваше салонът за конференции, просторна каюта, където капитанът или корабопритежателят можеха да съберат при желание голям брой посетители по всяко време. По-нататък се намираше приемната на корабопритежателя, заключена и празна, запазена за председателя, ако му хрумне да пътува с кораба. Откъм левия борд имаше още няколко каюти, същите като капитанския апартамент, само че разположени в обратен ред. Там живееше главният механик.