Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Зад капитанските каюти имаше един по-малък апартамент за старшия помощник, а зад жилището на механика се намираше каютата на главния стюард. Целият комплекс оформяше кух квадрат, чиято среда се заемаше от стълбището, водещо завой след завой чак до първа палуба три етажа по-долу.
Тор Ларсен заведе нападателите до своята каюта и влезе в дневната. Водачът на терористите го последва, обиколи бързо другите помещения, спалнята и банята. Не откри в тях никого.
— Седнете, капитане — каза той с глас, леко заглушен от маската. — Ще останете тук, докато се върна. Моля ви, не мърдайте. Сложете ръцете на масата с дланите надолу и не ги вдигайте.
Последва още един откос от заповеди на чуждия език и автоматчикът зае позиция с гръб към носещата стена на каютата, с лице към Тор Ларсен, но на три метра и половина разстояние от него, насочил цевта на автомата си към белия пуловер с поло-яка на Тор Ларсен. Водачът провери дали всички завеси са спуснати както трябва и излезе, затваряйки вратата зад себе си. Другите двама обитатели на палубата спяха всеки в своята каюта и не чуха нищо.
Само след няколко минути водачът пак се озова на мостика.
— Ей, ти — посочи той с автомата си младото моряче. — Ела с мен.
Момъкът погледна въпросително старши помощника Стиг Лундквист.
— Ако направите нещо на момчето, лично аз ще ви обеся — каза Том Келър с американския си акцент. Две цеви на автомати се помръднаха леко в ръцете на пръстена от хора около него.
— Рицарското ви държане е възхитително, но чувството ви за реалност е отчайващо — каза гласът иззад кожената маска. — Никой няма да пострада, докато не се опита да направи някоя глупост. Тогава ще започне кървава баня и вие пръв ще си изпатите.
Лундквист кимна на моряка.
— Иди с него — каза той, — прави, каквото ти каже.
Морякът бе поведен надолу по стълбището. На равнището на четвърта палуба терористът го накара да се спре.
— Освен капитана кой друг живее на тази палуба? — попита той.
— Главният механик, ей там — каза морякът. — Старши помощникът — отсреща, но в момента той е горе на мостика. И главният стюард — в съседната каюта.
Нямаше признаци на живот зад никоя от вратите.
— Къде се намира складът за бои? — попита терористът.
Без да каже нито дума, морякът се обърна и го поведе надолу по стълбището. Отминаха трета и втора палуба. Само веднъж дочуха глухи гласове, идващи иззад вратата на моряшкия салон, където четирима души, на които не им се спеше, играеха на карти и пиеха кафе.
На първа палуба достигнаха равнището на основата на надстройката. Морякът отвори една външна врата и излезе през нея. Терористът го последва. Студената нощ накара и двамата да потреперят след размекващата топлина на вътрешността. Бяха се озовали зад надстройката. Тя се издигаше трийсет метра над тях, право към звездите.
Морякът тръгна към кърмата, където се виждаше малка стоманена постройка. Тя беше два на два метра и горе-долу толкова на височина. От едната й страна имаше стоманена врата, залостена с два големи болта с крилчати глави.
— Долу — каза морякът.
— Да слезем — каза терористът.
Момъкът отвинти болтовете и дръпна ръчката на вратата. Вътре беше светло, виждаше се малка площадка и стоманена стълба, водеща към недрата на „Фрея“. Подбутнат с автомата, морякът влезе вътре и заслиза надолу, следван от терориста. Стълбата се спускаше с близо пет метра, минавайки край няколко коридора, към които излизаха стоманени врати. Когато стигнаха дъното, те се озоваха ниско под ватерлинията, само килът оставаше под настилката, на която бяха стъпили. Намираха се в оградено помещение с четири врати. Терористът посочи задната.
— Накъде води тя?
— Към кормилното устройство.
— Нека му хвърлим един поглед.
Когато вратата бе отворена, се видя голямо сводесто помещение, цялото от метал и боядисано в бледозелен цвят. То беше добре осветено. По-голямата част от средата на пода бе заета от цяла планина от затворена в кожуси машинария, която получава команди от компютрите на мостика и задвижва руля. Стените на помещението се заобляха надолу. Отвъд стоманата, извън камерата огромният рул на „Фрея“ висеше неподвижно в черните води на Северно море. Терористът заповяда на моряка да затвори вратата и да я залости с болта.
Откъм левия и откъм десния борд на кормилното помещение се намираха съответно складът за химикали и складът за бои.
Терористът не прояви интерес към склада за химикали; той не се канеше да затваря хора в помещение, където те можеха да направят някоя беля с киселините. Складът за бои беше за предпочитане. Той беше достатъчно широк, просторен, добре се проветряваше и негова външна стена беше корпусът на кораба.