Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Нивото на езерото се повдигна значително от нашите сълзи, Хенри Марч, както навярно сте забелязал от брега! — отвърна Джудит с престорено лекомислие. — Съвсем естествено беше за мен и Хети да тъжим за татко, но за вас ние наистина проливахме сълзи като дъжд!
— Жал ни беше за Хари също, както и за татко, Джудит! — намеси се нейната невинна и незлобива сестра.
— Вярно, сестричке, вярно, но нас ни е жал за всеки, който се намира в опасност — отвърна хубавицата бързо и наставнически, като леко понижи глас.
— Още се чудя — каза Хари — как всъщност успя да ни освободиш, Ловецо; и заради тази малка услуга ти прощавам, че ми попречи да наредя онзи вагабонтин, както трябва. Посвети ни в тайната, за да можем, ако стане нужда, да ти се отплатим по същия начин. Излъга ли ги или ги придума?
— Нито едното, нито другото, Хари. Всичко стана само с откуп. Ние платихме за двама ви откуп, и то толкова висок, че ви съветвам да внимавате да не попаднете втори път в плен, иначе нашият запас от блага не ще издържи.
— Откуп! В такъв случай старият Том е платил цялата сметка, защото нищо от моите дреболии не би стигнало да откупи косата ми, а да не говорим за кожата.
В този миг Хътър стана и като направи знак на Ловеца, отведе го в едно от вътрешните помещения, където в отговор на неговия въпрос младият човек му съобщи каква беше цената на тяхното освобождение. Старецът не прояви нито недоволство, нито изненада, задето бяха разтворили сандъка, макар че полюбопитства докъде е стигнал прегледът на съдържанието му. Запита също така къде са намерили ключа. Привичната честност на Ловеца изключваше всяко недоверие и разговорът скоро привърши със завръщането на двамата във външната стая, която едновременно служеше за всекидневна и за кухня.
— Не мога още да разбера дали сме в мир, или във война с диваците! — възкликна Хари тъкмо тогава, когато Ловеца, спрял за миг, внимателно се ослуша, а след това бързо се втурна и без да спира, излезе през външната врата. — Това предаване на пленниците изглеждаше миролюбиво — продължи гигантът, — а когато, хората търгуват помежду си, и то честно и почтено, трябва да се разделят като приятели поне в тоя случай. Ела, Ловецо, и кажи какво е мнението ти, защото след неотдавнашните ти действия почнах да те смятам за по-умен, отколкото досега.
— Ето отговора на въпроса ти, Хари, щом толкова бързаш да започнеш отново схватките.
И докато говореше, Ловецът хвърли на масата, дето бъбривият гигант се беше облегнал с единия си лакът, нещо като малко снопче, десетина пръчки, свързани здраво с ремък от еленова кожа.
Марч нетърпеливо грабна снопчето и като го приближи към горяща борова главня в огнището, откъдето се осветяваше цялата стая, увери се, че краищата на няколко пръчки бяха потопени в кръв.
— Ако това не е ясен английски — каза безразсъдно смелият граничар, — то поне е напълно красноречив индиански! Ето това наричат в Йорк обявяване на война, Джудит… Как се сдоби с това предизвикателство, Ловецо?
— Много лесно. Няма и минута, откакто то лежеше в „двора“ на Плуващия Том, както го наричате.
— А как е попаднало там? Не може да е паднало от облаците, както понякога падат малки жаби, пък и сега не вали… Трябва да докажете откъде е дошло то, Ловецо, инак ще се усъмним, че правите опит да плашите хора, които отдавна биха изгубили ума си, ако страхът можеше да им въздейства…
Ловецът се бе приближил до един от прозорците и хвърли през него поглед към ширналото се мрачно езеро. И сякаш доволен от онова, което беше видял, пристъпи към Хари, взе снопчето в ръце и внимателно го огледа.
— Да, това е начинът, по който индианците обявяват война, и то е само доказателство за това, колко малко си свикнал ти с воденето на тая война, щом още питаш как е попаднало тук, Хари Марч. Диваците може да са ти оставили скалпа на главата, но трябва да са отрязали ушите ти, иначе би чул плясъка във водата, който предизвика момчето, когато се приближаваше на своите две греди. То е било изпратено да хвърли това снопче тук и с това червенокожите искат да ни кажат: „От момента на привършване сделката ние хващаме отново оръжието в ръка й първата ни работа ще бъде да ви избием“.
— Ах, тия дебнещи вълци! Подай ми онази пушка, Джудит, и аз ще отговоря на негодяите чрез техния пратеник.
— Ти не ще сториш това, докато съм тук, мастър Марч! — намеси се Ловецът спокойно, като се изправи пред него, за да препречи пътя му. — Доверието си е доверие независимо дали е между бели, или между червенокожи. Момчето се приближи открито, със запалена главня, за да ни предупреди, и никой от нас не бива да му стори зло, щом неговата цел е била такава. Прочее безсмислено е да говорим, защото момчето е достатъчно хитро и сега, когато задачата му е вече изпълнена, захвърли факлата, а нощта е твърде мрачна, за да можеш добре да се прицелиш с пушката си.