Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
— Лягайте да спите, лейтенанте — каза му Крузенщерн. — Тръгваме на път.
Англичанинът Робъртс придружаваше моряците през всичките им разходки по острова. Той оказа на експедицията много важни услуги. Преди да вдигне котва, Крузенщерн искаше да се отблагодари някак на Робъртс.
— Тръгвайте с нас, Робъртс — каза му той. — На връщане ние ще минем край Англия и аз ще ви изпратя в родината ви.
— Какво приказвате? — завика Робъртс ужасен. — Там избягалите моряци ги оковават във вериги и ги изпращат на бесилката!
— Вярно е — съгласи се Крузенщерн. — Но в Англия аз имам много влиятелни познати и бих могъл да се застъпя за вас. Нима никак не тъгувате по родината си, по родния език, по големите градове?
— Ни най-малко — отговори Робъртс. — В родината си аз бях беден, бездомен и вечно гладен. Случваше ми се да работя по петнадесет часа на денонощие, да дъвча коравия залък и да живея на тавана. А тук съм свободен и сит, сам съм си господар, имам дом и семейство. Уверявам ви, капитане, аз никога не ще си замина оттук. Бих бил напълно щастлив, ако дяволът беше отнесъл нанякъде този проклет французин, който вечно ми прави мръсотии. Но на такова щастие не мога да се надявам.
Крузенщерн се замисли.
— А какво мога да ви предложа, Робъртс? — каза най-сетне той. — Бих ви дал пари, но се страхувам, че на Нуку Хива те няма да ви влязат в работа. Поискайте ми сам, каквото желаете.
— Отначало исках да ви помоля за барут и патрони, сър, защото имам пушка, а нямам заряд — отговори Робъртс. — Но после размислих, че никога не ще имам нужда да стрелям с пушката: дивеч за ловуване тук няма, островитяните се отнасят към мен отлично, а Кабри е страхливец и никога не ще посмее да ме нападне открито. Не, капитане, благодаря ви. Аз ходих с вас из острова, защото това беше за мене развлечение. Никаква награда не ми е нужна.
И все пак Крузенщерн успя, макар и неволно, да окаже услуга на Робъртс.
На 17 май 1804 година на разсъмване „Надежда“ и „Нева“ вдигнаха котва. Духаше поривист вятър, който постоянно менеше посоката си, и излизането от тесния, затрупан от коралови рифове изход на залива Ана-Мария се оказа много трудно. Едва привечер двата кораба излязоха в открито море. Щом се стъмни, при Крузенщерн дойде лейтенант Ромберг и доложи, че в старите платна, сложени на палубата, моряците са намерили човек, който се е покатерил тук навярно още преди смрачаване.
— Кого? Нукухивски островитянин? — попита Крузенщерн.
— Не, капитане — отговори Ромберг, — бял.
Крузенщерн беше учуден от това откритие и заповяда незабавно да доведат този човек при него. Но той се учуди още повече, когато този човек се оказа французинът Кабри.
Кабри се строполи в краката на Крузенщерн.
— Простете, капитане, простете! — завика той. — Мене ме оклевети врагът ми. Аз винаги съм бил ваш искрен приятел.
— Защо без разрешение сте се качили на моя кораб? — попита строго Крузенщерн.
— Знаех, че вие ще откажете да ме вземете. Аз бях оклеветен и нямах възможност да се оправдая — продължаваше Кабри. — А на Нуку Хива повече не можех да остана, защото моят враг искаше да ме погуби, щом вие напуснете острова.
— Как така искаше да ви погуби?
— Той искаше да ме застреля с пушката си.
Крузенщерн се усмихна, като си спомни, че Робъртс няма нито зрънце барут.
— Смилете се, капитане, не ме хвърляйте във водата! — молеше Кабри. — Аз не искам да ям даром хляба, ще работя заедно с матросите. Вие, струва ми се, плавате сега към Хавайските острови. Свалете ме там. Аз съм съгласен да живея където и да било, само и само да съм далеч от моя враг.
Крузенщерн беше принуден да остави французина на кораба. Впрочем дори се зарадва на това: той се отблагодари на Робъртс.
ХАВАЙСКИТЕ ОСТРОВИ
Двата кораба плаваха сега към Хавайските острови. Там им предстоеше да се разделят за дълго: Крузенщерн реши да изпрати „Нева“ за Аляска, а той с „Надежда“ да поеме към Камчатка.
Това разделяне на корабите трябваше да ускори много решението на многобройните задачи, които стояха пред експедицията. Докато „Надежда“ се намира в Япония, „Нева“ ще посети руските владения в Америка.
На 25 май повторно пресякоха екватора и пак влязоха в Северното полукълбо. Духаше равномерен попътен вятър. Той смекчаваше тропическата жега, времето беше топло, меко и приятно. Ята хвърчащи рибки излитаха във въздуха около корабите. Моряците, които бяха отпочинали на Нуку Хива, работеха усърдно и с желание.