Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
— Странно! — възкликна Лисянски. — Иван Фьодорович не ни е казвал, че тукашните жители носят оръжие.
И наистина всеки островитянин имаше в ръце дълго остро копие. На всяко копие имаше остър връх — било каменен, било източен от късчетата железни обръчи, неотдавна купени от русите.
Моряците изчакаха приближаващите островитяни благодушно и малко объркано. Все още не им идваше наум, че могат да ги нападнат. Те се опомниха едва когато вече бяха заградени от всички страни от тълпата, която със зловеща бавност повдигаше копията.
— В лодката! — изкомандува Лисянски.
Но беше късно. Обръчът се затвори и беше невъзможно да се измъкнат. Копията се издигнаха във въздуха и застинаха в протегнатите ръце. Островитяните се бавеха. Те сякаш чакаха някой пръв да се реши и да започне.
Най-сетне един здравеняк замахна с копието над главата на застаналия в края матрос. Матросът се наведе.
— Остави! Не смей! — викаше Лисянски по руски и в отчаянието си изтича към дръзкия инициатор, като се надяваше да го спре, макар и с вик.
Но в тоя момент през тълпата на островитяните бързо си пробиваше път необикновено развълнуван човек. Той храбро блъскаше с лакти всички, които му попадаха по пътя.
Лисянски го позна: това беше техният вчерашен лоцман — англичанинът Робъртс.
Робъртс викаше нещо на островитянина, който се готвеше да прободе с копието матроса, и оня пусна копието. Тогава Робъртс заговори нещо разгорещено и бързо и всички островитяни завикаха наоколо.
Като се възползуваха от суматохата, моряците се оттеглиха към лодката си, качиха се на нея и я тласнаха от брега. Робъртс, яростно спорейки, също отстъпваше към водата. Островитяните викаха злобно срещу него, но не вдигаха копия — той беше свой. Най-после, изтикан до самия бряг, Робъртс се обърна, скочи във водата и заплува. Той догони лодката с плуване.
— Много съм ви благодарен — каза Лисянски, като му стискаше ръка. — Вие се намесихте тъкмо навреме. Без вашата помощ ние щяхме да сме убити. Но кажете, какво се е случило? Защо те, досега такива кротки и дружелюбни, изведнъж решиха да ни убият?
Робъртс се намръщи.
— Какво е направил капитан Крузенщерн с Тапега? — вместо отговор попита той.
— С краля? Не зная, не съм чувал.
— Островитяните твърдят, че Тапега бил окован във вериги и затворен — каза Робъртс. — На мен това ми се струва много странно: досега капитан Крузенщерн така любезно се отнасяше с него. Старейшините, роднините на Тапега, са много раздразнени и жадуват за мъст.
Лодката пристигна до „Нева“. Крузенщерн изслуша разказа на Лисянски и Робъртс и се развълнува.
— Аз оставих Тапега в каютата си — каза той — и, разбира се, в никакви вериги не съм го оковавал. Ние се разделихме най-приятелски. Може би Ратманов го е оковал в мое отсъствие. Не, тук има нещо друго… Ратманов не може да направи такава глупост.
Той веднага седна в лодката и се понесе заедно с Робъртс към „Надежда“. Заливът беше пуст — островитяните, които постоянно плуваха в него и продаваха на моряците кокосови орехи, бяха изчезнали.
Това беше лош знак.
Като се качи на палубата на „Надежда“, Крузенщерн извика на Ратманов:
— Какво сте направили с Тапега? — попита той.
— С Тапега ли? — учуди се Ратманов. — Нищо не съм му направил.
— Да сте го оковавали във вериги?
— Какво приказвате, капитане! Не съм и помислял за такова нещо!
— А как се държеше тук в мое отсъствие?
— Както винаги — отговори Ратманов. — Въртеше се пред огледалото.
Крузенщерн се обърна към Робъртс.
— Ето виждате, приятелю мой — каза той, — всичко това е лъжа. — И пак попита Ратманов: — А къде е сега той?
— Той току-що си замина, капитане.
— Вие мирно ли се разделихте с него?
— Съвсем мирно. Омръзна му в каютата, излезе, усмихна ми се мило, седна в лодката си и замина.
— Разбрах! — извика изведнъж Робъртс, като се удари с длан по челото. — На острова е пуснат лъжлив слух нарочно, за да скарат островитяните с вас. И аз зная кой е пуснал този слух.
— Кой? — попитаха в един глас Крузенщерн и Ратманов.
— Кабри! — каза Робъртс злобно. — Нали ви казвах, капитане, че от този човек може всичко да се очаква.
Както и да е, но работите стояха зле. „Надежда“ вече беше успяла да налее почти толкова прясна вода, колкото й беше нужно, но бъчвите на „Нева“ бяха още празни. Ако се скарат, не само че не можеха да се надяват на помощта на туземците, но беше опасно да изпращат лодка в устието на реката. А как ще продължат пътуването без прясна вода?
Крузенщерн разбираше, че трябва да се помирят с островитяните на всяка цена. Впрочем той се надяваше, че кралят, благополучно завърнал се от кораба, ще разпръсне лъжливия слух.