Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Крузенщерн слезе в каюткомпанията да обядва, а Робъртс се отправи към брега. Той обеща да се върне след три-четири часа и да разкаже какво става там.
По време на обеда съобщиха на Крузенщерн, че на палубата е пристигнал Тапега с французина и един островитянин, който донесъл свиня за продан. Крузенщерн и всички офицери веднага прекъснаха обеда и излязоха на палубата.
Тапега се усмихваше добродушно, както винаги, дори още по-добродушно. Личеше си, че той беше довел островитянина със свинята, за да се помири. Той знаеше колко много моряците имат нужда от прясно месо. Но французинът Кабри, който стоеше до него, беше навъсен и гледаше капитана с мрачно високомерие. Крузенщерн му се сърдеше за това, че беше пуснал лъжливи слухове, и отначало искаше да го изгони, но се сдържа.
Дори му стана малко жал за този мръсен, озлобен човек. В края на краищата може би слуховете не беше пуснал той. Какво ли не ще каже Робъртс за човека, когото толкова мрази.
Островитянинът каза нещо. Кабри преведе мрачно думите му на Крузенщерн.
— Той иска за свинята си да получи също такава красива птица, както оная, която дадохте на Тапега.
На Крузенщерн никак не му се щеше да плаща за свинята с папагали — той се надяваше да ги занесе в Русия. Но този път реши да се съгласи. Той разчиташе с този папагал да купи не само свинята, но и мир.
— Предайте му, че съм съгласен — каза той на французина.
Кабри измърмори нещо на островитянина и в този момент се случи нещо съвсем необяснимо. Островитянинът грабна свинята си, която лежеше на палубата с вързани крака, и я хвърли във водата. След това скочи след нея. Като хвана там потъващата свиня, той бързо заплава към брега, теглейки я след себе си.
— Какво става? — възкликна учуденият Крузенщерн. — Нали се съгласих да му дам папагала! Извикайте му да се върне — каза той на Кабри. — Помолете Тапега да му заповяда да се върне!
Французинът каза нещо, като се обръщаше към Тапега, и кралят гръмко завика някакви повелителни думи след островитянина, който се отдалечаваше със свинята си. Но оня, вместо да се върне, още по-бързо заплава към брега.
Тапега и французинът внезапно скочиха долу в кралската лодка и стремително се отдалечиха от кораба.
Никой нищо не разбра. Офицерите се спогледаха в недоумение.
— Тапега навярно отиде да улови непослушния островитянин — каза лейтенант Головачов.
— Не — възрази лейтенант Ромберг, — кралската лодка заплава надясно, а островитянинът със свинята — наляво. Кралят хич не мисли да го догонва. Стори ми се, че Тапега заповяда на своя поданик не да се върне на кораба, а да бяга от кораба.
— И на мене ми се стори така — каза Крузенщерн.
На Ратманов дойде наум съвсем нова мисъл.
— Знаете ли — каза той замислено, — струва ми се, че тук пак е виновен французинът. Ами ако е превел невярно думите на Иван Фьодорович и нарочно ги е преиначил?
Крузенщерн не отговори нищо. Но чувствуваше, че Ратманов, кажи-речи, е прав.
Вечерта започна неспокойно. На острова в дрезгавината изведнъж лумнаха огньове — един, втори, пети, двадесети! — и тъй по целия бряг. Това беше съвсем необичайно — досега островитяните винаги лягаха да спят, щом се мръкне, и нощем не палеха огън. На двата кораба ясно се чуваха звуци на някакви странни песни, които се носеха от брега.
Целият остров сякаш беше овладян от трескава възбуда.
Към единадесет часа при „Надежда“ доплува Робъртс. Той се покатери по въжето на котвата на палубата. Крузенщерн излезе от каютата си, за да поговори с него. Робъртс беше мрачен и недоволен.
— Защо сте изгонили Тапега и приятеля му от кораба? — попита той.
— Не съм ги изгонил — отговори Крузенщерн.
Той разказа на Робъртс как пристигнали на кораба кралят и французинът с островитянина, който искал да продаде свинята, и какво се е случило по-нататък.
Робъртс се учуди.
— А Тапега ми каза съвсем друго — каза той. — Според неговите думи, вие сте отказали да дадете за свинята папагала и сте ги изгонили от кораба, като сте им забранили да се връщат!
Най-сетне всичко се изясни! Ратманов беше прав: французинът беше превел неправилно на островитянина думите на Крузенщерн.
— А какво да правя сега? — попита Крузенщерн. — Ние трябва да се помирим с Тапега, иначе „Нева“ ще остане без вода.
Робъртс се замисли.
— Лошо — рече той най-сетне. — Но ще се опитаме утре заранта да уредим всичко. Сега островитяните са много възбудени: те играят край огньовете и пеят военни песни. Но към сутринта ще се изморят, ще притихнат и бойният им пламък ще премине. Уверен съм, че Тапега никак не иска да се кара с вас — нали всеки път получава толкова много подаръци и дружбата му с вас е много изгодна. Ако има и най-малък предлог за мир, той на драго сърце ще се помири. Ще направим следното: аз ще пренощувам при вас на кораба, а на разсъмване ще ида при Тапега и ще му разкажа как го е излъгал този проклет французин. Ако Тапега омекне, ще ви известя и тогава вие елате при него. Но непременно с подаръци. Донесете на кралицата още едно огледалце, това ще подействува повече от всичко друго.